56% от българите живеят в материални лишения. Това отчете Европейската комисия в тримесечен доклад за социалното развитие и заетостта в ЕС.

Данните сочат, че общо 17,4% от европейците изпитват материални лишения. Това означава, че тези хора са искали, но не са успели да си купят три от девет основни стоки.

Най-често в такова положение са изправени хората в България . След нас е Румъния, където 49% от хората са изпитвали лишения, в Латвия – 46%, в Унгария – 40%. Най-рядко в подобно положение са гражданите на Люксембург, Швеция, Дания, Холандия.

Сравнение с 2008 година броят на жителите на ЕС, които не могат да си позволят месо или протеин през ден, е нараснал. Тук отново България е на първо място, защото 7% от гражданите й не могат да си позволят покупката на месо. Втори отново са румънците с 4%. Това се обяснява с рязкото покачване на цените на месните продукти, особено в България, се посочва в документа.

Цитирани са данни на Световната банка, според които 35 на сто от българите и 60 процента от румънците са намалили консумацията си на храна заради недоимък, предизвикан от кризата.

Снимка: Ладислав Цветков

Европейците, които не са в състояние да посрещнат непредвидени разходи, също са се увеличили, като най-засегнати са в Естония, Латвия, Литва, Кипър и България, се отбелязва в доклада.

Общо 9% от хората в ЕС не могат да си позволят да сменят износените си дрехи с нови. За Холандия, Испания и Швеция това важи за 3% от населението, докато в България по този начин живеят половината хора, а в Румъния и Унгария нищета от тази степен засяга всеки трети.

Общо 2,5% от европейците не могат да си позволят два чифта сносни обувки, като за Великобритания, Финландия, Австрия, Люксембург, Кипър, Испания, Гърция и Белгия това засяга 1% от населението, а в България и Румъния важи за цели 11% от хората.

Общо 4 процента от европейците са принудени по финансови причини да не ползват мобилен телефон, като най-засегнати са румънците (20 %) и българите (16%).

Общо 13% от гражданите на ЕС не могат да си позволят да излязат на заведение поне веднъж месечно, като тази тенденция, както и невъзможността да отидат на почивка, засяга 40 на сто от българите и половината румънци.

"Драматично продължаващо пропадане" в заетостта

През първото тримесечие на тази година се отчита спад в заетостта в Гърция с -8,7 на сто, в Унгария с -1,2 на сто, Португалия (-1,1 на сто), България (-0,6 на сто), Дания (-0,3 на сто), Чехия и Словения (-0,1 на сто).

За последната година се наблюдава "драматично продължаващо пропадане" в заетостта с 660 000 души (-3,7 на сто) в Испания, с 400 000 (-8,7 на сто) в Гърция, с 210 000 души (-4,2 процента) в Португалия, със 180 000 (-0,8 процента) в Италия и със 70 000 (-1.6 на сто) в България.

Сравнено с миналата година, броят на заетите през първото тримесечие на 2012 г. се е повишил в 15 държави от ЕС, сред които и България - с 0,5 на сто, до 12,6% на годишна основа.

Безработицата засяга над 30 процента от младите в България, Италия, Португалия и Словакия, както и половината младежи в Испания и Гърция. Онези, които са без работа и не учат, са все повече в България, Италия и Румъния (над 20 на сто), както и в Гърция и Кипър, се отбелязва в документа.

За нашата страна се посочва, че се увеличава броят на заетите в индустрията с възстановяването на производства, замразени в началото на кризата. Сравнено с втората половина на 2011 година, чувствителен напредък се отчита в България, Холандия, Великобритания, Латвия, Унгария, Словения и Словакия. Спад в това отношение показват Германия, Франция и Швеция.

България на дъното по цената на труда

Снимка: БГНЕС

По въпроса с цената на труда България и Румъния са в дъното на таблиците с 5 евро за час работа. Най-високоплатени са заетите в Белгия, Швеция и Дания, с възнаграждение от около 40 евро на час.

България и Румъния обаче показват за 2010 г. най-ниска производителност (42 % ) в ЕС.

Между 2008 г. и 2011 г. най-чувствителният спад в равнищата на заетостта се наблюдават в Испания и Гърция (10 на сто), както и в България, Ирландия и Балтийските държави - с пет процента. За същия период у нас, както и в Испания, Гърция и Естония се отчита сериозен спад в заетостта на хората на възраст 20-64 години - с близо 7 процента.

Най-слаби са показателите на Латвия и Ирландия - с над 8 на сто. Нашата страна има най-слаб резултат в ЕС за миналата година по броя на мъжете, които работят - 66,6 на сто, при средно 63,9 на сто в Общността.

За миналата година най-малкият брой заети млади хора се наблюдава в Румъния (5,8 на сто), България (8,3 на сто) и Латвия (9,1 процента).