Изминаха 40 години от самолетната катастрофа в Чили, която превърна оцелелите в канибали. Самолетът „Фарчайлд” изчезва на 13 октомври 1972 г. по пътя си от уругвайската столица Монтевидео към Сантяго, Чили. Десет седмици след катастрофата чилийските военновъздушни сили откриват разбилия се самолет в подножието на Аржентинските Анди плюс оцелелите по чудо 14 души.

Първите сведения за оцелели след катастрофата са получени ден преди да ги открият, след като двама от пътниците на разбилия се самолет, опитвайки се в продължение на 10 дни да повикат помощ, най-накрая установяват връзка с цивилизацията.

Двамата мъже - Роберто Канеса и Фернандо Парадо, успяват да се свържат със службите за спешна помощ и успяват да ги упътят към мястото на произшествието. Шестима от оцелелите са пренесени с хеликоптер до местната болница, докато другите осем получават медицинска помощ на място докато климатичните условия позволят да бъде възможно и тяхното пренасяне.

Пилотът е трябвало да извърши принудително кацане в снежната долина след като самолета се сблъсква с тежки атмосферни условия. Канеса, второкурсник по медицина, обяснява че 25-има от 45-те пътници, са оцелели при самия сблъсък. Осем души загубили живота си след като лавина помела останките две седмици след катастрофата. Фернандо Перадо, студент по инженерна механика, описва как е наблюдавал смъртта на майка си и сестра си, но дълбоко в себе си знаел, че не трябва да губи надежда и най-накрая Бог чул молитвите им.

Оцелелите са изкарали 10 седмици на шоколадови блокчета и малкото храна, останала в багажа им. Те топели снега за вода и използвали седалките на авариралия самолет за спане. Рон Харли, студент по електроника, успял да поправи радио транзистора. На десетия ден те разбират обезкуражаващата новина, че тяхното издирване е прекратено. Четири дни след като са спасени, вестник информира, че оцелелите са се превърнали в канибали, за да се спасят от смъртоносния глад. Уругвайски младежи пекли от време на време парчета от труповете на загиналите си другари. Това разказва Карлос Паес - един от оживелите, в книгата си “След десетия ден”.

Всичките оцелели са били на възраст между 19 и 26 г., с изключение на 36-годишен бизнесмен. Роберто Канеса се кандидатира за президент на Уругвай през 1994 г. Историята за нечовешкото изпитание е описана в романа на Пиърс Пол Рийд, „Живи”. По книгата е направен и филм.