Днес се навършват 23 години от бомбардировките на НАТО срещу Югославия, които започнаха на 24 март 1999 г. и продължиха 78 дни. Последният конфликт в Европа за XX век идва след десетилетия трупано напрежение, а събитията след него не можаха да дадат отговори на възникналите пред Белград и Прищина въпроси.
Предистория
Косово има огромна историческа значимост за Сърбия – това е бойното поле на битките ѝ с османските турци през XIV век. Когато през 1913 г. си го връщат, регионът е населен предимно с етнически албанци. През следващите десетилетия – преди и след войните, Косово съществува в рамките на Югославия като почти независима територия. Тито ѝ дава автономия и след 1974 г. е на практика държава в държавата.
Това се променя след като Слободан Милошевич застава начело на сръбската компартия. Убеден краен националист, той гради платформата си върху поставянето на Косово обратно под сръбска власт. Милошевич става президент през 1989 г. и само година по-късно праща армия в Косово, като премахва структурите на местното самоуправление.
В отговор през 1996 г. се появява Армията за освобождение на Косово. На нейните нападения Белград отговаря с мощна офанзива през февруари-март 1998 г., при която загиват десетки цивилни. В хода на бойните действия хиляди етнически албанци са прокудени от сърбите, не липсват и обвинения за убийства на невинни хора.
След заплаха от въздушни удари от страна на НАТО, Милошевич се връща на масата за преговори в замъка Рамбуйе край Париж. Разговорите обаче пропадат, след като сърбите отказват да признаят автономията на Косово, а войските им тръгват в атака.
Ударът на НАТО
Началото на въздушната операция на НАТО е дадено в 19:45 часа на 24 март 1999 г. Деветнадесет страни от НАТО започват обстрела с крилати ракети, изстреляни от кораби в Адриатическо море и със самолети от четири военновъздушни бази в Италия.
Първо са бомбардирани противовъздушната отбрана и други военни обекти на югославската армия в Прищина, Батайница, Белград, Младеновац и други места.
Югославското военно ръководство, внимателно проучило опита от Войната в Персийския залив, полага големи усилия да замаскира и прикрие своята авиация, танкове, зенитно-ракетни комплекси и друга ценна техника. В резултат съпротивата срещу натовските атаки не е толкова ефективна, но и сръбските загуби се оказват по-малки от очакваните. Белград пази силите си за сухопътна операция на НАТО, но до такава не се стига.
НАТО губи двама пилоти в тренировъчна мисия. С умело използване на остарелите си съветски ПВО системи, югоармията сваля един от невидимите за радарите американски ударни самолети F-117 „Стелт“. Свален е и един изтребител F-16, а още няколко самолета и вертолета понасят поражения, но успяват да се върнат в базите си.
Югославия губи във въздуха 5 МиГ-29 и поне още няколко машини, но голямата част от унищоженото при бомбардировки на летищата са всъщност стари бракувани самолети или примамки. Като цяло, обаче, югославските ВВС не се и опитват да се борят за въздушно превъзходство.
Големи щети понася цивилната инфраструктура на Югославия. Бомбардирани са заводи, рафинерии, мостове.
