2013 г. е била най-кървавата година в Ирак от пет години насам заради нарастването на насилието, подхранвано от недоволството на сунитското малцинство и конфликта в съседна Сирия, сочат оповестени на 1 януари данни, цитирани от АФП.

За разлика от 2008 г., насилието продължава да се засилва, подчертава в комюнике неправителствената организация Iraq Body Count, която води статистика за броя на цивилните жертви при насилието в Ирак след нашествието на САЩ през 2003 г.

„Трябва да се върнем в 2008 г., за да открием подобно ниво на насилие, но през 2008 г. броят на жертвите намаляваше спрямо много по-големия им брой през 2006 г. и 2007 г., а през втората половина на 2008 г. насилието беше по-малко, отколкото през първата. През 2013 г. тенденцията е обратна – около две трети от жертвите са регистрирани през второто полугодие", обобщи неправителствената организация, която се намира във Великобритания.

Бомби са опустошили пазари, футболни игрища и джамии, бунтовници са атакували затвори, полицейски участъци и други държавни сгради, а хора са били убивани в жилищата им. Мащабните операции на иракските сили за сигурност не са довели да намаляване на вълната от насилие, а масовите арести, които понякога са извършвали, могат след време да направят ситуацията по-сериозна.

Макар данните да варират много в зависимост от източниците, всички показват значително повишаване на насилието. Iraq Body Count съобщава, че 9475 цивилни са били убити в Ирак през 2013 г. спрямо 10 130 през 2008 г.
Данните на иракското правителство са за 7154 убити при насилието през годината, включително членове на силите за сигурност и бунтовници, спрямо 8995 през 2008 г. ООН от своя страна е преброила 7818 убити цивилни и полицаи през 2013 г. или повече от 6787-те през 2008 г.

„Това е тъжен и ужасен рекорд, който отново потвърждава необходимостта иракските власти да атакуват корена на проблемите, за да се прекрати тази адска безизходица", заяви представителят на ООН в Ирак Николай Младенов в комюнике.

Според експертите съществуват две основни причини за рязкото увеличаване на насилието. От една страна, недоволството сред сунитското малцинство, което се смята за дискриминирано от властите, доминирани от шиитите и за несправедливо взето на мушка в антитерористичната кампания, водена с твърда ръка от силите за сигурност. Този гняв е улеснил набирането на членове за сунитските екстремистки бунтовнически групировки и е намалил желанието на населението да сътрудничи със силите за сигурност.

Гражданската война в Сирия от друга страна е изострила насилието, давайки на бунтовниците стратегически тласък. „Те вече имат възможността да създадат нещо като безопасна зона на границата между двете държави, в която могат да се развиват с минимална намеса на властите. Това може да им позволи да организират обучения, да създават бомби, да набират средства и нови членове, за да заздравят властта си и да подготвят нови атаки", казва Джон Дрейк, специалист в областта на сигурността на компанията за управление на риска AKE Group.