Всяка болест е опасна - когато няма лек. С еболата ситуацията е гранична, защото все още не съществува официално създаден медикамент, който да лекува заразените. Същевременно, разпространението на болестта засега е концентрирано в зоната на западна Африка. Въпреки всичко това, искаме да ви разкажем за най-важните детайли около новото заболяване.

Текущата ебола епидемия е най-разпространена и интензивна в Западна Африка

Страните Гвинея, Сиера Леоне и Либерия са докладвали 7470 случая на ебола по данни към 1 октомври 2014 г. на Световната здравна организация (СЗО). Допълнителни 21 случая са съобщени в страните от Нигерия и Сенегал, отчита СЗО, както и 70 случая в Демократична Република Конго. Единственият случай, потвърден в рамките на Съединените щати, беше с човек, който е пътувал от Западна Африка до Далас и умрял от заболяването в тексаския град. Хората, които са най-застрашени от заболяване, са тези в близък физически контакт със заразен човек – като членове на семейството или здравните работници, които полагат грижи за пациента.

Ебола се причинява от РНК вирус

Тази нововъзникваща заплаха за здравето, наречена ебола, е резултат на рибонуклеиново киселинен (РНК) вирус, който заразява дивите животни – като прилепи, маймуни, горили, шимпанзета – но и хората. Контакт с кръв или телесни течности на заразено с вируса животно е вероятно оригиналният първоизточник на инфекциозно заболяване. Огнищата на ебола са регистрирани за първи път през 1976 г. в Демократична република Конго покрай река Ебола, и в Судан, с по-късни огнища в Уганда и други африкански народи, според данни на Световната здравна организация. Ебола се предава от човек на човек чрез телесните течности и кръв. "Не е известно предаване на ебола чрез кашляне или кихане, като при грип или туберкулоза", казва д-р Амар Сафдар, асоцииран професор по инфекциозни заболявания и имунология към медицинския център “Langone” в Ню Йорк, САЩ. Вирусът може да живее върху повърхности, които са замърсени с кръв или други телесни течности, но стерилизацията на болничното оборудване с белина убива ебола.

Ранните симптоми на ебола са същите като тези при други вирусни инфекции

Ранните симптоми включват висока температура, главоболие, болки в тялото, кашлица, болки в стомаха, повръщане и диария. Тъй като това може да са симптоми на други вирусни заболявания (като грип, например), е трудно диагностицирането на вируса ебола в началото. Времето, което отнема от излагане на въздействието на ебола до фактическото разболяване и болестно състояние (известен като инкубационен период), е някъде между 2 и 21 дни. Повечето хора, които са заразени с ебола, ще развият ранните симптоми осем-девет дни след излагане на вируса, информира CDC.gov. Тестовете за антитела срещу вируса ебола и на вирусни ДНК помагат на лекарите да направят убедителна диагноза.

Кървенето е често срещано само в по-късните етапи на ебола

По-късните симптоми на ебола може да се появят бързо, в рамките само на няколко дни след появата на първите симптоми. Поради вътрешни и външни кръвоизливи, очите на пациента могат да станат червени и те могат да повръщат кръв, да имат кървава диария, и да получат сърдечно-съдов колапс и смърт. Единствено лекуващите лекарите могат да окажат поддържащо лечение – те дават течности и кислород на пациентите, както и поддържат кръвното им налягане стабилно.

Ебола често е фатална

Почти половината от случаите на вирусна инфекция ебола в Западна Африка са довели до смърт, въз основа на данни от СЗО. От 7492 случаи при текущото избухване, 3440 души са загинали до 1 октомври. Здравните работници често се поддават на заболяването поради близък контакт с болни пациенти. Сред тези, които бяха заразени с ебола, са лекарят, който бе ръководител на вирусното лечение с ебола в Сиера Леоне, д-р Шейх Омар Хан, който почина на 29 юли, както и ръководителят на ебола лечението в Либерия, д-р Самуел Бризбейн, който е починал от болестта три дни по-рано.

Нови лекарства за лечение на ебола са в процес на разработване

Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) не е одобрила никакви лекарства за ебола, а по-лошото е, че като цяло почти нищо не е изпробвано върху хората досега. Двама американски здравни работници, които са били заразени в Либерия – д-р Кент Брантли и Нанси Урайтбол, са били лекувани с лекарство, което е все още в процес на проучване. Лекарството се нарича ZMapp и е разработено от Mapp Biopharmacuetical Inc. Това е експериментален медикамент, който е създаден в началото на 2014 г., като все още не е установено, че е безопасен за използване при хора, съгласно инструкциите на производителя.

Няма ваксина за превенция от ебола

Ваксините в развитие са били ефективни при предотвратяване на ебола инфекции при проучвания с животни, докладват изследователи от Националния институт по здравеопазване на САЩ. Изследването върху маймуни се избягва, тъй като маймуноподобните популации са намаляващи и застрашени от изчезване. Естествено, много трудно би било да се тества ефективността на експериментална ваксина върху хора, защото е малко вероятно някой да ви позволи да го инжектирате с ебола и по-късно да се види дали инфекцията ще се развие.

Пътни предупреждения са били издадени за Гвинея, Либерия и Сиера Леоне

Поради увеличаването на броя на случаите на ебола в западноафриканските страни, американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията съветват за отказ на всички "несъществени" пътувания до тези страни, докато избухването на ебола е в ход.

Ебола не е свързана с риск за широката общественост в България

Вие не сте изложени на риск от инфекция с вируса ебола, освен ако не са в пряк контакт с телесните течности на някой заразен с ебола, докато той има вирусните симптоми като повишена температура, повръщане и кашлица. Ако не разполагате с ранните вирусни симптоми, най-вероятно не сте заразени. Нови инфекции се случват само при близък контакт със заразено лице, особено с кръв, телесни течности, или замърсени игли (в края на болестта вирусните нива в болния са високи).