Васил Попов е авторът, който през последните години успя да спечели българската публика с истории от фентъзи хорър жанра, съживяващи чудовища от българския фолклор. Той печели първия конкурс за аудиосериал у нас, организиран от водещата платформа за аудио и е-книги Storytel с превърналия се вече в хит „Мамник“.
Мрачната история се развива в измисленото от него трънско село Вракола, спечелило си прозвището „българския Туин Пийкс“. Там, по време на COVID пандемията, започват да се случват зловещи неща, а с разплитането на мистерията се заемат граничните полицаи Божана Горнева и колегата ѝ Митко.
„Мамник“ бързо намира своите фенове и от излизането си неизменно е сред най-слушаните у нас, за което допринася и майсторският прочит на актьора Владо Пенев.
През април в Storytel излезе и дългоочакваното продължение на историята - „Лехуса“. В него авторът Васил Попов и гласът на Владо Пенев отново ни срещат с познати герои, но и с нови чудовища. Едно от тях е лехуса – митично създание, което се е вярвало, че тормози родилките и отнема децата им.
Какво да очакваме от новата история и ще има ли още чудовища? Отговорите търсим от автора Васил Попов.
След успеха на „Мамник“ дойде и продължението „Лехуса“. Героите стават все повече, историята се заплита – има ли модел, по който пишете, за да се разгърне сюжетът?
Преди да седна да пиша, винаги си изграждам синопсиси. В такъв тип книги човек не може да си позволи да импровизира и да изгражда в движение сюжета. Трябва да имам ясен план и да знам в каква посока отива историята, накъде вървят героите. Структурирането ми отнема най-много време, но след като си изясня историята, написването на книгата ми върви лесно.
По-трудно ли е да надграждате, да развивате историята в продължение?
За „Лехуса“ е трудно наистина да си дам реална сметка, защото така се случи, че когато започнах да пиша, стартира и работата по създаването на сериала „Мамник“ и аз трябваше да работя и по сценария. Съответно процесът по „Лехуса“ се прекъсваше на няколко пъти. Но все пак приключих с историята за по-малко от година, защото вече беше подредена в представата ми.
Помогна ли опитът с „Мамник“ и обратната връзка от публиката за „Лехуса“?
О, да, много. Обратната връзка от публиката ми е дала огромна доза вдъхновение. Критиката, когато е конструктивна, също е нещо хубаво, защото ти помага да се развиваш и да си взимаш бележки.
Колко чудовища всъщност ще срещнем в „Лехуса“, май не е само тя? И защо избрахте нея за заглавие все пак?
Идеята за продължението първоначално беше по-различна. Главното чудовище е едно друго, но така историята става твърде голяма, затова я разделих. Лехуса ще я срещнем сега. Тя е демон, който произлиза от душа на жена, чиито деца са били отнети. Според мен навремето хората са се опитвали да персонифицират тези свои страхове, включително и родилната депресия. Представяли са си тези свои състояния като зли сили. Това е Лехуса – една наранена женска енергия. А когато тя е нарушена, става страшно.
И да, освен Лехуса, ще срещнем и други чудовища, но да не ги издавам.
Има ли я тежестта на очакванията след успеха на „Мамник“? Често авторите се срещат с предизвикателството на т. нар. продължения. Как се справихте с това?
Със сигурност очакванията на читателите са ми важни, но не като тежест. Когато сядам да пиша, винаги си казвам, че създавам история, която аз самият бих искал да прочета и да ми достави удоволствие. Знам кои са елементите, направили „Мамник“ успешен, но не искам да предлагам същото, надграждам ги и създавам нова история. Затова и не исках да слагам заглавието „Мамник 2“, нито да се фокусирам само върху свръхестественото. В обичайния образ има толкова много сюжет, неговите страхове и силите, които го движат, са цяла вселена.
Имате ли си някакъв ритуал, преди да започнете да пишете?
Винаги сядам да пиша, след като си почистя бюрото и подредя около себе си. Така усещам и как историята ми се подрежда. Имам и питие, с което започвам – черен чай.
След Мамник и Лехуса, имате ли идея вече и за трета част?
Не е просто идея, третата част е почти готова. Няма да има дълго чакане.
