Българският футбол си има Христо Стоичков, баскетболът - Георги Глушков, а волейболът? Той си има Златно момче!

Единственият българин до мрежата, признат с място във волейболната зала на славата в Холиоук, Масачузетс днес става на 70 години! Димитър Златанов празнува своя юбилей така, както винаги е присъствал в живота на феновете на спорта до мрежата у нас - без помпозност, скромно, с мисълта за бъдещето. За това, вместо да получава подаръци, той реши да предостави спомените си на всички, които се интересуват от спорта в своята книга. 

Но да започнем отначало!

Димитър Златанов се ражда на 9 ноември 1948 г. в Ихтиман. Расте като дете, което обича спорта. Висок е, за това се ориентира към волейбола и баскетбола, не без помощта на треньора Светослав Йовчев и учителя си по физическо в местната гимназия. Така попада в отборите и по двата спорта на родния си град. Достигайки финалите на едно състезание в София, той трябва да избира. Инстинктивно Димитър се насочва не към оранжевата топка, а към опънатата мрежа. И тази любов остава завинаги!

Златанов знае къде иска да играе! По това време ЦСКА е най-добрият отбор у нас. Само че не е лесно да облечеш червената фланелка. Пътят към това минава през спортната рота в казармата, където приемат четирима от 40. 

"Явих се на изпита тогава и след него си стегнах багажа и не дочаках резултата. Вкъщи вече имах една повиквателна за казарма, разпределен някъде из страната. Но след няколко дни ми носят втора повиквателна. От ЦСКА", разказва Златанов.

И магията се случва!

Сервис след сервис, забивка след забивка, отскок след отскок... Златанов е лъв! Така го наричат както съперниците му, така и съотборниците! Бавно и постепенно той доказва, че е сред най-добрите. С "червените" печели 9 титли в периода 1968 - 1978 г. През 1969 г. пък ЦСКА се качва на европейския връх, а точките, отбелязани от Златанов са в основата на спечелването на КЕШ - най-големият успех за българския клубен волейбол и до момента.

Година по-късно Златното момче блести с трикольор на гърдите. България е домакин на световното първенство по волейбол. "Лъвовете" безапелационно си проправят път до финала. На 2 октомври националите се изправят срещу ГДР във финала на първенството. Зала "Фестивална" е претъпкана. Всички се вълнуват от зрелището, а очите им са вперени в Златанов, който носи на плещите си надеждите на цял един народ.

След оспорвани 4 гейма, мачът влиза в тайбрек. Националите повеждат с 13:5 и тогава... токът спира! Дали заради това или по други причини, българските волейболисти допускат обрат и губят с 13:15. За Златанов остава утешителната награда за най-добър нападател.

10 години по-късно пък вече улегналият Златанов е сред лидерите на отбора на олимпийските игри в Москва. Медалът отново е сребърен, а този път националния тим губи от домакините СССР с 1:3. 

Стабилното представяне на терена му носи трансфер в Италия, а след това и в екзотична Япония, където го гледат като божество.

Междувременно в живота му се появява хубавата Мария, която го дарява със син - Христо. За щастие на своя баща, и той се увлича по волейбола, при това до толкова, че през 2017 г. стана най-добрият реализатор в италианското волейболно първенство.

След края на кариерата си Димитър се ориентира към треньорството. С ЦСКА печели 3 поредни титли, за кратко е и президент на Българската федерация по волейбол. 

А най-голямото признание идва през 2007 г. - тогава Златанов е приет в Залата на славата на волейбола и до днес е единственият българин, на когото е оказана такава чест!

"Чувството е неописуемо, когато влезеш в залата и видиш първия човек, създал волейбола - Уилям Морган. До него са наредени всички най-големи звезди на играта и изведнъж бум - аз до тях! Наистина усещаш, че влизаш в историята", описва преживяването Златното момче.

Извън волейболната зала пък радост му носят Христо и внуците му. Те са по-ценни от всички медали!

На 70 години Димитър Златанов все още се усмихва широко! В залата е трудно да бъде пропуснат. Не само заради високия си ръст, а и заради топлината, която разпръсква. Просто му личи - каквото докосне, става златно. Заради сърцето му и чистата любов към волейболната топка!