Обикновено след края на Световното новините отстъпват място на анализите, равносметките и изводите. Кой как е играл, какво е постигнал, къде не е успял, какво трябва да се промени и така нататък... И сега беше същото, но с няколко знакови допълнения – към всички очакващи коментари факти и случки се причислиха и цяла поредица сензационни новини за края на кариерата на някои от най-ключовите имена, които гледахме по терените в Бразилия. Оставките (повечето доста по-изненадващи и неочаквани от тази на българското правителство) от националните отбори заваляха една след друга като летен дъжд, но причините и моделите съвсем не бяха еднакви. Ето един кратък поглед върху най-ключовите три ситуации:

Аз съм дотук, защото съм на върха

Няма как да не започнем от Филип Лам – капитанът на националния отбор на Германия каза „сбогом“ на маншафта точно на 30 и изненада всички, от канцлера Меркел, през селекционера Льов, та до ръководството на клубния му тим Байерн. Колкото и да е ми е тъжно за един от най-прецизните и универсални играчи на последните 10 години (ще продължи да бъде такъв с екипа на баварците, разбира се), можем с ръка на сърцето да кажем „така се прави“ – Лам изчака своя момент, наложи се в националния, измести с „шут” Балак от капитанския пост (преносно, разбира се, някой друг контузи Михаел на предишното Световно, а Лам просто не му върна лентата след излекуването на травмата), спечели каквото можа като купи и самочувствие с Байерн и накрая вдигна трофея на света насред храма Маракана.

Филип Лам
Снимка: EPA

Ако се даваше Оскар, Нобел или Пулицър за „отказване от национален отбор”, то Лам щеше да вдигне гордо и тази награда (в този ред на мисли „Златна малинка” в същата категория може би заслужава един доскорошен наш национал, който напоследък блести с княжески голове, но това е друга и съвсем различна тема).

Няма как да пропуснем и другия, казал „ауф видерзеен” по правилния начин – таранът Мирослав Клозе се прости с маншафта като най-резултатния футболист на финали на Световни първенстав, с 16 попадения (едно повече от Луиш Назарио да Лима Роналдо) и отбелязал на 4 Мондиала (както са правили Пеле и Уве Зеелер).

Мирослав Клозе
Снимка: EPA

Преди две години Клозе спря традиционното салто след отбелязан гол, миналата година спря да бъде титуляр в националния отбор и в Лацио, но през цялото време използваше всяка възможност и не спираше да бележи. Така направи на два пъти и в Бразилия, което му беше достатъчно, за да се оттегли като нападател от най-високата класа.

Аз съм дотук, защото стигнах дъното

Колкото и странно и безумно да звучи, капитан на национален отбор, европейски и световен шампион да е „на дъното“, точно това се случи с две от големите имена, които казаха „край“ след Световното. Двама от лидерите на испанския национален отбор – Шави Ернандес и Шаби Алонсо обявиха, че прекратяват участието си в националния отбор на бившите световни и настоящи двукратни европейски шампиони. Ключовите полузащитници имат общо почти 250 мача и 30 гола за представителния отбор на „Ла фурия“, решението и на двамата бе оповестено още по време на мачовете от програмата на Мондиала, а Марка тъжно написа, че „две исторически фигури си тръгват“.

Шави Ернандес
Снимка: EPA

В публичната среда, разбира се, ключовата причина за решението е желанието на двамата да „отстъпят място“ на по-млади и напористи играчи. „С националния отбор на Испания спечелих всичко, което може да бъде спечелено, сега отборът има прекрасни млади футболисти, които могат да са титуляри, нямам право да преча на развитието им“, обяви в официалното си изявление халфът на мадридския Реал Шаби Алонсо.

Шаби Алонсо
Снимка: EPA

Същия довод споделя и бразилският вратар Жулио Сезар, който също „окачи обувките“, макар да е в „златната“ вратарска възраст от 34 години. „Можех да остана още няколко години в националния отбор, но не виждам смисъл да го правя... Защо да играя на Копа Америка след година, след като няма да мога да участвам на Мондиал 2018?“, попита риторично стражът и последва съотборниците си Майкон и Фред по еднопосочния път само и единствено към клубния футбол.

Жулио Сезар
Снимка: EPA

Колкото и испанци и бразилци да говорят за приемственост, огромното лилаво куче в картинката е грандиозният крах и на „Ла фурия“, и на „селесао“ по време на последния Мондиал. Особено при големите очаквания, с които бе гарнирано участието на двата представителни тима – момчетата на Сколари трябваше да вдигнат купата на Маракана, а от Испания се очакваше да дублира световната купа точно както направи с най-престижния трофей в Европа. Вместо това Бразилия записа две срамни загуби на финалната права, а за иберийците финална права изобщо не се състоя след позорно отпадане още в груповата фаза. И това ако не е причина за отказване, здраве му кажи...

Аз съм дотук, защото не мога повече

Здраве, възможности, физическо състояние... За професионалните футболисти рядко можем да кажем, че годините ги затрудняват и пречат на блясъка им (справка с Пирло, който беше хем най-възрастен, хем най-добър за Италия на Световното, или пък с Тоти, който тази седмица „носеше на гръб“ Рома за победата срещу Ливърпуул). Точно така, обаче, се получи с капитана на английския национален отбор. Макар информацията да не бе останала скрита за английските таблоиди още преди Световното, Стивън Джерард, официално хвърли оставката си ден преди Пламен Орешарски.

Стивън Джерард
Снимка: EPA

„Смятам, че е мой дълг към Ливърпул да направя всичко възможно, за да се грижа за тялото си и да продължа да играя на високо ниво“, обяви след връщането си от Бразилия легендарният полузащитник и лично гарантира, че „всяка една минута, която е изиграл за националния отбор, е запълнил с пълно себеотдаване“. Последното е факт, въпреки някои от незабравимите грешки на Стиви (като подаръка към Суарес в мача с Уругвай, например) – 14 години, 114 мача, 21 гола – цифрите говорят достатъчно.

В тази група най-вероятно ще попаднат още култови имена като „големия отсъстващ“ от бразилските терени Златан Ибрахимович, мексиканския защитник с пет Мондиала зад гърба Рафа Маркес и един от лидерите на Уругвай Диего Форлан. За всички тях ще ни е мъчно, но няма вечни играчи, има вечни моменти. Ще си припомняме последните, докато сегашните „хлапета” като Хамес, Погба, Депай и Варан вървят уверено от първите към последните си мачове.

  • Пет неща, които ни останаха след Световното
  • Да посрещнеш шампион (СНИМКИ)
  • Минута за най-любопитните моменти от Шампионата
  • Кой нахлу на терена на финала?
  • Един месец България кипеше с футболни емоции
  • Най-големият хол в света
  • Футбол пред малкия екран
  • Мондиал 2014 - най-резултатният досега
  • Отборът на Колумбия грабна приза за феърплей
  • Сколари вече не е селекционер на Бразилия
  • Футболистите от златното поколение на българския футбол се събраха отново след 20 години
  • Мондиал в 3D: Златният гол на Гьотце на 13 юли
  • Един щастлив канцлер (СНИМКИ)
  • Безредици в Буенос Айрес след финала на Световното
  • Хамес, Меси и Нойер с индивидуални награди на Мондиала
  • Радостта на 20-ия Световен шампион
  • Германия стъпи на световния връх за 4-и път
  • Спешна смяна в германския тим
  • Пищна церемония нажежи атмосферата на „Маракана” преди финала на Мондиала
  • Финални фенски трепети