Този герой е инженер по образование. Учи също философия и социология. Той е момчето от супермаркета в Лондон. Той може да гледа децата ви, да бъде бояджия и пощальон. Да участва и печели от телевизионни викторини и в смутни времена да прескача от Литва през Русия, до Норвегия, Англия и Балканите без да му мисли. Той най-вече е детето, влюбено във футбола и сбъднало мечтата си да бъде треньор, без никога да е играл на професионално ниво.

Всичко това не са персонажи от книгите, които обожава да чете и които го отвеждат в различни светове. Всичко това е част от реалната съдба на литовеца Валдас Дамбраускас, новият треньор на 9-кратния шампион по футбол на България "Лудогорец". Съдба, чрез която той самият ще ни отведе на едно житейско пътешествие, изпълнено с какво ли не… И с нашите въпроси.

Снимка: bTV

-Кой е първият световен шампион по футбол?
-Това е много лесно. Уругвай побеждава Аржентина във финала през 1930. 

Дамбраускас израства в малкото 5000 градче Пакруис в северна Литва с мечтата един ден да се докосне до големия футбол. Там обаче най-великата игра далеч не е признавана за толкова велика. 

"Първата ми любов от националните отбори беше Франция. През 1984 г. там се проведе първото Европейско първенство. Франция стана шампион. В отбора бяха Мишел Платини, Тигана, Фернандес. После, през 1988 г., заобичах Нидерландия. Марко ван Бастен и Рууд Гулит бяха любимите ми играчи", спомня си той.

Снимка: bTV

"В родния ми град нямаше футболни тренировки. Имахме баскетбол, шах, лека атлетика, но не и футбол, така че никога не съм тренирал организирано. Дори в училище играехме много рядко. Спомням си много ясно първия път, в който докоснах топката. Бях на 4-5, по-големите момчета играеха на улицата. Разрешиха ми да поритам с тях, а в последствие ме оставяха да бъда героят. Даваха ми да бия всички удари, да вкарвам… Още тогава заобичах и избрах футбола, защото в Литва имаше два много силни отбора – "Жалгирис" Каунас, който беше най-силният баскетболен тим и "Жалгирис" Вилнюс – най-силният футболен отбор. Имаше голяма борба за фенове и макар много да обичам баскетбола, който е традиционен спорт в страната ми, винаги съм предпочитал футбола", добавя той.

Безгрижните детски игри на улицата обаче биват помрачени от трагедия, която сполетява семейството на Дамбраускас.

Снимка: bTV

"Семейството ми беше голямо. Бяхме общо 4-ма братя. Аз съм най-големият. Когато бях на 11, изгубихме баща ни. Най-малкият ми брат беше едва на 2 годинки. Трябваше да израсне само с майка, без баща... Татко нямаше заболявания, случи се внезапно. Един ден той просто не се прибра от работа. Детството ми се превърна в кошмар. Беше много тежък период. Наложи ни се да се грижим сами за себе си. Имахме по един чифт дрехи, с който ходихме на училище, с който играехме футбол, всичко. Беше трудно, но оцеляхме", казва Дамбраускас. 

"Сега имам 2 момчета – на 14 и 16, които дори на тези години, едва ли биха разбрали нещата, които аз научих на 11. Но мисля, че всички имаме минало, което ни оформя като хора, което ни прави по-силни или по-слаби. Аз не се срамувам от миналото си. Мисля, че точно то ми помага да разбирам по-добре хората, независимо от техния статут, особено онези, които нямат какво да губят", добавя той.

Снимка: bTV

-Истина или лъжа? Валдас Дамбраускас никога не е играл футбол професионално?
-Истина!

Изненадващо или не един от най-перспективните млади треньори в Европа, оказва се, не е бил футболист. 

"Много бързо осъзнах, че нямам шанс. Бях на 13, когато трябваше да изживея още един срив, този път не толкова личен, колкото обществен заради ситуацията в държавата", спомня си той.

Снимка: bTV

На 11 март 1990 година Литва първа дръзва да обяви независимостта си от тогавашния Съветски съюз. До окончателното отделяне на страната обаче минава смутна година. Следват размирици, разпад на системата, процес по оздравяване на икономиката, преструктуриране на спортните клубове.

"Футболното първенство също се разпадна. По онова време се смяташе, че италианският, съветският и югославаският шампионати са най-силни. Тогава осъзнах, че да съм футболист не е опция за мен. А и нямахме школи, нямахме отбор. Но също тогава, спомням си много добре, реших, че един ден ще се занимавам с любимата ми игра. Ако не можеш да си футболисти, можеш да си треньор. Това беше крайната цел, но знаете – понякога, за да стигнеш от Разград до Варна, трябва да заобиколиш чак през София. Така се случи и в моя живот", започва разказа си Дамбраускас.

Снимка: bTV

Когато завършва училище, работи в продължение на година, за да събере пари за образованието си. Завършва инженерни науки. 

"Знаех обаче че това не е моята професия. Записах философия и социология в университета. С моята тогавашната приятелка и настояща съпруга мечтаехме да отидем в Лондон. По онова време, 2002 г., да стигнеш до Англия, беше почти невъзможно, да работиш там – също", казва той.

-Кога Литва се присъедини към Европейския съюз?
-4 май 2004 г. Това беше датата. 

"Когато заминахме за Англия, още не бяхме в Европейския съюз. Да минеш границата беше толкова трудно. Трябваха ни и пари, много пари. По онова време с такава инвестиция можехме да си купим апартамент и да живеем щастливо дълго време, но решихме да поемем риска", разкри треньорът.

Снимка: bTV

-Истина или лъжа? Валдас Дамбраускас стига до Лондон, благодарение на участието си в предаване, подобно на „Стани богат”?
-Истина.

"Успях да спечеля 4000 литас, което беше около 2500 долара. Мислех, че знам много малко английски. Когато се заговорих с първия англичанин, осъзнах, че нищо не знам. Началото беше много трудно. Първоначално живеехме в общежитието към училището, но беше много скъпо, а аз нямах работа, живеехме от парите от предаването. Започнахме да се местим от място на място. Аз сменях работа след работа – работех в супермаркет, продавах кафе, бях общ работник – каквото се сетите. След първата година вече имахме стабилност, но осъзнах, че не съм се доближил до мечтата си. Записах треньорски курс. През 2003 изкарах първия лиценз. Учех наизуст фразите, за да знам какво да отговоря, ако ми се падне определена футболна ситуация.", спомня си той.

Снимка: bTV

Той обаче напредва бързо, взима две нива за една година и започва да трупа опит в школите на "Манчестър Юнайтед", "Фулъм" и "Брентфорд". Друго място, обаче определя като най-полезно за кариерата си - една от най-големите благотворителни организации, осигуряващи достъп до спорт за младежи в неравностойно положение "Кингсбъри Лондон Тайгърс". Дамбраускас постига най-големия успех в историята на клуба, като го извежда до участие и победа в първи кръг на ФА Къп. С литовеца начело "Лондон Тайгърс" става първия отбор в "Уесминстър" от 100 години насам, който участва в най-стария футболен турнир в света.

"Два месеца, след като започнах да уча, минавах покрай таблото за обяви в университета. В ярко червено имаше обява, че академията на "Манчестър Юнайтед" търси треньори. Казах си „Няма шанс!”, но видях, че се изисква едва ниво 2. Пратих си автобиографията, която се състоеше от два реда, разбира се, защото нямах никакъв опит, но нещата се получиха. 

Снимка: bTV

-В кой от изброените квартали престъпността е най-висока? "Лозелс", "Хакни", "Кройдоън", "Уесминстър"?
-"Хакней" и "Кройдън" са много известни с проблемите си, но противно на очакванията, престъпността е най-висока в "Уестминстър", където е уестминстърският мост и парламентът. Заради туристите там се случват най-много кражби.

"Работехме с младежи и хора, които идват точно от тези проблемни квартали, от бедните райони. Хора, които не можеха да си позволят да се запишат в академия, да плащат, за да тренират. Като човек ги разбирах лесно, защото аз самият идвам от семейство в неравностойно положение. Но като треньор беше невероятен опит. Всичко, което те учат в училище – тактика, техники, технологии, тренировки – безполезно. Това, на което се научих е интегритет. Научих, че всеки е различен и трябва да бъде уважаван. Научих, че е най-важно е първо да виждаш не футболист, а личност. Това беше най-ценният урок", разказва Дамбраускас.

Снимка: bTV

След приключението Лондон Дамбраускас се завръща в родната Литва. А там успява да сбъдне детската си мечта по категоричен начин. През 2014-а застава начело на любимия от детството "Жалгирис" Вилнюс и не само това, но го извежда до титлата в страната три поредни години. Постига успехи и в Латвия, и Хърватия преди да се насочи към България.

-Кой е треньорът, извел "Лудогорец" до първа титла в историята? Георги Дерменджиев, Стойчо Стоев, Ивайло Петев, Едуард Ераносян?
-Ивайло Петев сега е селекционер на Босна, водил е някои големи отбори. Той е свършил страхотна работа тук.

Снимка: bTV

"Нашата работа като треньори и футболисти е да направим хората щастливи. Разград е малък град, може би тук няма толкова много развлечения за хората, няма много вълнуващи събития, затова този клуб е тяхната гордост. Ние сме техният начин да кажат на по-големите градове като София, Пловдив – вижте, вие сте по-богати, имате си всичко, но най-добрият футбол е тук. Това искам всички в "Лудогорец" да разберат – че сме тук за хората. И не искам да побеждаваме в последната минута с 1:0 или гол от засада, искам да бием убедително. Така може би и обществото тук ще стане по-сплотено, по-обединено.", казва той.

Снимка: www.ludogorets.com

Забравете за клишето, в което попадат много футболни треньори. Дамбраускас е различен. В живота е ход напред от трудностите и често им обявява шах с пешките. Не се учудвайте, ако го видите да го направи и във футбола.