Един от най-големите спортисти на България - боксьорът Даниел Петров, застана пред камера ни за първи път след излизането си от психиатрична клиника. Олимпийският, световният, европейският шампион говори за живота след депресията и тежката раздяла.

Петров ни посреща в дома си, изглежда свеж. Възстановяването му върви по план. Сега шампионът живее в спомените. Пази всичките си медали, те му дават сили.

"За тях съм се бил, за тях съм спадал килограми, за тях се разболях", споделя той.

Снимка: БТА

През това лято Петров изпада в депресия и е настанен в психодиспансер.

"Самотата ме утрепа, да, след напускането на съпругата ми и детето. Опитах се да преборя тая депресия, тая самота и мъка, но не успях. Започнах да получавам припадъци, да залитам, краката не ме държаха въобще. Започна да ми се вие свят, да изпадам в делириум. Казват, че и алкохолът ми пречел. Да, пийвал съм си, но не съм прекалявал. Изкараха ме алкохолик, но всъщност не е така. Беше отражение към главата и черния дроб, въобще към спорта, който съм практикувал 23 години"

През 90-те години Даниел Петров е страшилище на ринга. Наричат го Пинчера. "Защото съм бил злобен като пинчер по време на мача. Като съм захапел противника, не съм го пускал, сдъвквал съм го до последно. Затова ми излезе прякорът", обяснява боксьорът.

Снимка: БТА

Преди три десетилетия Петров е на върха на славата. Не губи на ринга. Печели европейска, световна и олимпийска титла.

"Всеки казваше, че спортът е до време. Аз все си мислех, че цял живот ще бъда спортист. Но в нашия спорт не става", казва легендата.

След края на кариерата си трудно намира предизвикателства. За последно работи като шофьор в общината. Сега се възстановява и търси нова мотивация.

На 48 години Даниел Петров започва отначало. Спокоен е и вярва в себе си, но и знае, че световната слава и успех не са застраховка от самотата и тъгата.

Снимка: БТА