Шансовете на вратарите да спасяват преки свободни удари са по-малки, ако между тях и изпълнителя има стена, разположена на традиционните десетина метра от топката. Това показват резултатите от изследване, което са провели учени от кралския университет в Белфаст (Северна Ирландия).

Според него, стената всъщност пречи на вратаря, намалявайки видимостта му, като по този начин забавя и неговата реакция. Стражът не вижда топката в продължение на средно по 200 милисекунди и реагира с около 90 милисекунди закъснение.

Заключението на учените е, че в тези ситуации шансовете на вратаря да улови топката или да я избие спадат с 13%.

Важи за всякакъв тип изпълнение - от силните удари на Гарет Бейл и Кристиано Роналдо, при които топката пада рязко, до фалцирани изстрели към някой от ъглите в стил Дейвид Бекъм.

"Можем да обобщим, че поставянето на стена всъщност би довело до инкасиране на повече попадения.", твърди проф. Кати Крейг.

Резултатите от изследването са базирани на експерименти с виртуална реалност, в които участие са взели 25-ма на възраст от 20 до 40 години. Десетима от тях са вратари, а останалите никога не са заставали между гредите в професионален мач.

И двете групи направили по-малко спасявания със стена.

"Тя може и да се окаже ефективна в определени случаи, но най-често пречи на стража да вижда топката в летеж. Изследването ни показва, че така вратарите изчакват повече и си оставят по-малко време за важното спасяване.", обяснява д-р Йоост Десинг.

Учените установили, че и място на изпълнение на прекия свободен удар е от значение. Ако топката е поставена по-централно спрямо вратата, за вратарите е по-трудно при стена пред тях.

"Колкото и да твърдят, че "виждат" топката през стената, вратарите по-всяка вероятност не я виждат малко след удара и не могат да преценят траекторията ѝ, а това е важна информация, от която мозъкът се нуждае за реакция.", допълва проф. Крейг.