„Излекувай света. Направи го по-хубаво място за теб, за мен, за човечеството“.

Една от емблематичните песни на легендарния Майкъл Джексън звучи актуално и днес, както и при нейното създаване през 1991 г.

Какво е светът?

Имена, чувства, спомени, лица, деца, лица на деца… Вглеждали ли сте се в техните усмивки? В усмивките на онези малки същества, на които животът е "отнел" нещо, но е дал… друго.

Снимка: bTV

„Ние сме бедни, защото не можем да благодарим така, както те благодарят. Ние сме обременени от лично его.“

Думите са на Емо Нешев. Човек като всеки един от нас – със своите тревоги и мечти, с тази разлика, че той е треньор по джудо. И по-важното: възприема тази професия като призвание.

"Сега се сещам за хората, които ме питат дали съм луд и не се ли натоварвам с тези деца. Не, не се натоварвам. Напротив – щастлив съм.", добавя Емо.

Снимка: bTV

В България живеят около 140 000 души с аутизъм. В последните години за хората със специални нужди се говори все повече, но все още обществото ни не е готово да приеме различните, тези извън определението "нормален".

Неведнъж през годините спортът е доказвал, че не слага тази бариера. Това провокира и треньорите Лилия и Кирил Райков да се насочат към децата с аутизъм и да стартират през тази есен инициативата „Треньори с мисия“. 

"Треньори с мисия  - да бъдем заедно, да се стремим към един здравословен начин на живот, към една положителна енергия. Движението е свързано с мозъка и с нервната система. Затова е толкова важно при тях – да бъдат по-спокойни, да бъдат по-концентрирани, да изпълняват ежедневните си нужди.", споделя Кирил.

Снимка: bTV

"Най-зареждащото е, когато видиш детето да те допусне до себе си и заедно да се понесете в спорта. Като видиш, че си направил нещо за него и му видиш  усмивката. Няма как, не е лесно, но пък е изключително зареждащо и положително накрая.", допълва Лили.

Двамата са бивши спортисти - тя гимнастичка, а той баскетболист. Обиколили са света в ролите на състезатели и треньори. Връщат се в България, където искат да внесат положителната промяна. Така се ражда "Треньори с мисия".

Идеята намира бързо съмишленици – учители по физическо възпитание, треньори по баскетбол, джудо или просто приятели. Лили и Кирил мечтаят тези ентусиасти да станат стотици в следващите години и да са навсякъде в страната ни. Засега са треньори-доброволци, които всеки понеделник постигат по една малка победа с децата от Прогресивното училище в столичния квартал "Слатина".

Снимка: bTV

"Тук няма подготвителна, основна, заключителна част на тренировката. Трябва да видиш детето на каква енергия е, в какво настроение е – то те води. Заедно с него трябва да направиш определен тип тренировка и мен това лично ме предизвиква и като треньор, и като човек...", заявява Емо, който получава "заплата" в усмивки.

Виктор е едно от децата със специални нужди. На 2 години и половина е диагностициран с аутизъм. Въпреки това се опитва да живее нормално, има много енергия и спортува много. Майка му Христина иска да докаже, че диагнозата не е присъда.

"Мястото на нашите деца е сред обществото, сред другите деца и сред техните връстници, както и площадката, която изграждаме в момента. Идеята е и тя да бъде споделено пространство за игра, както за нашите деца, така и за типичните. През играта става най-спонтанната социална връзка при децата.“, споделя майката на Вики.

Снимка: bTV

В подкрепа на идеята се отзовава и Тина Димитрова. Тя е дългогодишен специалист в областта. Започва да се занимава с деца с аутизъм в Италия, докато е треньор по баскетбол. Взаимства идеята и, прибирайки се в родния Пловдив преди 4 години, създава баскетболен тим, който носи името – „Специалния отбор“.

„Притесненията на техните родители не са това дали те ще бъдат отличници, дали ще вкарат кош, дали ще получат някаква добра оценка. Те искат да видят, че децата им ще се справят с част от житейските ситуации сами. Това съжаление, снизхождение трябва да го забравим. Не искам да съдя хората, защото всички сме различни, но те нямат нужда от това. Те имат нужда да има покажем, че са равни с нас.“, споделя своя опит Тина.

Снимка: bTV

Те имат нужда от подкрепа, внимание и любов, като всеки един от нас. За тях всеки ден е предизвикателство. Всяко ново нещо – възможност.

„В крайна сметка това е щастие. Те са щастливи от това, което правят. Нали целта на всеки човек е да бъде щастлив!?“, вярва Лили.

„Те ми показаха, че музиката е прекрасното нещо, затова започнахме да танцуваме, затова започнахме да играем гимнастика, чак след това започнахме да обличаме кимоното…“, с усмивка разказва Емо.

Снимка: bTV

Тези деца скачат в живота без страх, а понякога се появяват в нашия собствен свят, за да го завъртят изцяло. Една чиста усмивка обръща представите, ценностите и ни променя… отвътре.

„За мен това безгрижие в техните очи и това, че те са в сегашното и в момента… и благородно им завиждам, защото ние живеем в ерата на технологиите и тоталното сме извън момента. Те живеят сега.“, добавя Кирил.

„Нека повече хора да идват дори да ги гледат, когато имат такава възможност. Да ги подкрепят, да им покажат, че те са важни.“, апелира Тина.

Снимка: bTV

Наричаме ги "специални", но всъщност всички деца са такива. Рисуват еднакво, имат еднакви играчки, усмихват се неподправено. Нашите герой обаче прегръщат различно.

„Те много обичат да се притискат към нас. Всички деца обичат, но при тях самият допир и самото чувство, че са прегърнати от някого, може би им създава една сигурност - като за всички останали деца"

Снимка: bTV

Прегръщайте често и силно. Послушайте Тина - отидете да ги гледате, да ги подкрепяте, да ги опознаете. Надникнете в техния свят и се потопете в него! Изпитайте го истински, цветен и неподправен – такъв, какъвто те го виждат всеки ден! Свят, разкриващ безкрайните хоризонти отвъд диагнозата, отвъд дефицитите! Защото, както пее Майкъл Джексън:

„Ако искаш да разбереш защо има любов, която никога не лъже.

Затова направи един по-добър свят. Направи един по-добър свят.“