Преди 5 години грабнах без да се замислям възможността да се кача на базата Белмекен, за да ги видя. Тогава бяха мънички, все още неразпознаваеми, все още леко изплашени от предстоящото, а най-вече от камерата. Потрепваха несъзнателно и се изчервяваха, когато трябваше да говорят.

Националният ансамбъл по художествена гимнастика още нямаше първото си съчетание, но всички товареха на крехките плещи на момичетата очаквания. Те трябваше да бъдат „наследничките“, да „поемат щафетата от бронзовите медалистки от Рио де Жанейро“.

Вчера, на уречената дата 16 декември, в София, Симона, Стефани, Лаура, Мадлен, Ерика, Теди и Елена (макар и от дистанция) се изправиха с вдигнати глави, със злато на гърдите си и хладен ум, за да изиграят последното си съчетание. И спокойно да влязат във вечността като първите олимпийски шампионки на България в този спорт.

Снимка: Lap.bg

Гледайте бенефиса на олимпийските шампионки от ансамбъла по художествена гимнастика, Катрин Тасева и Невяна Владинова по bTV на Коледа!

Какво се случи през това време?

Едва ли някой, който се е докоснал за частица от секундата до художествената гимнастика някога, си мисли, че пътят е бил лесен. Ако беше, нямаше да изисква такива героини. В Токио щяхме да отидем аз, ти, стотици други и да си вземем златото. Но не! Както беше написала Стефани Кирякова, „Благодаря Ти, Господи, че преди време Си ме погледнал и си казал: „Тя. Нека бъде тя“.

Не е лесно, не е просто, не се получава с щракване на пръсти и снимки в социалните мрежи! Тренировки, лишения, компромиси, но никога с качеството на показаното на килима, малко свободно време, много травми… Един трънлив път не се върви с обувки! Трябва да си бос, да изпиташ всяко боцкане, всяко падане, всяко ожулване, за да си кажеш накрая, че си успял.

Снимка: Lap.bg

Вчера, след бенефиса, тези момичета не спираха да се усмихват, да блестят и да раздават светлина на всички присъстващи, по същия начин, по който го правеха през всичките 5 години.

Защото този ансамбъл веднъж не се появи на жълтите страници с някоя драма! Вероятно залата крие своите тайни и всяка една от тях си е казвала: „До тук! Отказвам се! Не мога повече!“, а след това отново е хващала уреда и е продължавала да крачи заедно със съотборничките си към върха.

Снимка: Reuters

Вчера видяхме 6 пораснали жени – капитана Симона, ангела Стефани, война Лаура, която игра дни след операция, стихията Мадлен и въздушната Ерика. За 5 години всяко едно от момичетата обаче първо беше част от отбора, а след това себе си. Те жертваха индивидуалност, за да можем през една ранна августовска утрин да се събудим горди, че имаме олимпийски шампионки. Как става това? Вероятно само треньорът Весела Димитрова и президентът на федерацията Илиана Раева знаят. А може би те са били точните гимнастички, в точния отбор и точното време.

Снимка: Lap.bg

Истината е, че нито веднъж те не нападнаха, не скочиха остро, не захапаха. През цялото време грациозно превъзхождаха конкурентките си и запазиха достойнството си! 

Тези момичета вече гледат напред, кроят планове за своето бъдеще – заедно, но като приятелки, а не като отбор, и поотделно. Защото е време да ги видим като индивидуалности. Този връх е постигнат, те са олимпийски шампионки, те са пример, те са обичани. Време е да видим как творят поотделно, как пишат (Стефи, благородно завиждам на таланта ти, с който избираш думите за своите творения), как обичат, за какво мечтаят.

Снимка: Lap.bg

„Щафетата“ и „наследството“ е ясно. Време е за новите!

Защото животът продължава, но шампионите… Те остават завинаги!

Гледайте бенефиса на олимпийските шампионки от ансамбъла по художествена гимнастика, Катрин Тасева и Невяна Владинова по bTV на Коледа!