Щастлив и уморен. Такъв беше Тервел Пулев, след като спечели втората си титла на професионалния ринг - интерконтиненталния пояс в полутежка категория на Световната боксова асоциация (WBA). 

Той говори след тежкия си 12-рундов мач с американеца Дешон Уебстър пред bTV в компанията на най-близките си - неговата половинка Диана и брат му Кубрат, и беше категоричен - спечелената титла е само една точка от дългия път в професионалния бокс, който мисли да извърви.

"Ако погледнем малко по-отгоре върху моята кариера, имаше моменти, в които не съм вярвал, че ще започна да играя професионален бокс. Сега спечелих титла срещу добър боксьор, американец, младо момче. Това влияе, възстановяването му е по-добро може би. Това може да не е световна титла, но е титла от професионалния бокс за България. Той няма много дълга история. Това е постижение за България. Посвещавам титлата на майка ми и баща ми и на моите деца", заяви Тервел.

"Това е вид крайна точка, но нашето е по-скоро път. Ние си живеем по този начин, не спираме да тренираме. Ако спра да тренирам, това е липса на професионализъм. Поясът е важен, но ние го изживяваме всеки ден, всяка минута, всеки час. Докато карам колата пак си мисля как пускам удари и се защитавам от противника", добави той.

Снимка: Lap.bg

Успехът на Тервел не е случаен. За да държи в ръцете си ценния пояс, българинът трябваше да изтърпи редица лишения и тежки тренировки, както и да бъде далеч от семейството си - Диана и синовете си Калоян и Аспарух. 

"Трудна подготовка в чужбина, отделен от семейството, лишения - всички тези неща са налице, но това е животът на един професионален спортист. Ако си стоя вкъщи при жената и децата, атмосферата не е същата. Няма да мога да се фокусирам върху тренировките, върху подготовката, не мога да съм на 100 процента на спарингите. Какво ще се случи на ринга се решава в подготовката. Там пречупваме себе си. Ако минем кризата, сме спокойни за мача. Всички тези открити тренировки, шумотевицата, мачът, вече ги приемам, защото зная през какво сме минали и не мога да си представя, че този боксьор ще ме победи. Не мога да си оставя сърцето и душата", разкри той.

Снимка: Lap.bg

Успеха си Тервел постигна пред препълнената зала "Колодрума" в Пловдив и под бурните аплодисменти на над 5000 почитатели на бокса у нас. Неотлъчно в ъгъла му на ринга бяха треньорът Михаил Таков и брат му Кубрат Пулев.

"Бях тренирал много, тежки спарниги с по няколко човека, не с един. За да сме сигурни, че ще успея да поема натиска на този боксьор. Мисля, че го направих. Това, че имам опит, ми даваше спокойствието да слушам треньора. Той гледа един рунд напред, може би и повече. Той е отстрани, вижда и мен, и него. Аз виждам само него. Той може да ми каже много по-добре. Съгласен съм, че съм играл с по-слаби боксьори, но това е нормално. Тук играта беше доста изравнена. Имаше голямо значение, ако изпуснем даден момент, инициативата, дали ще успеем да се върнем в мача. Разклатих го, спаси го гонгът, но поздравления, че успя да се върне в мача. Кубрат е такъв човек, че обича да контролира всичко. И той казваше по някоя думичка във важни моменти, когато треньорът не говори. И него го чувам каква му е идеята. 4 очи виждат повече от 2", заяви той.

"Чувам, че някой каза "Хайде, играйте!". Да влязат, да играят. Ще им дам път. Боксът е доста опасен спорт. Играе се тактически, има надлъгвания. При една грешка може да се озовеш на земята и да се събудиш в болницата. Проведохме един добър бой. Сигурно може и по-добре, критичен съм към себе си, но победих. Това беше целта", щастлив е Тервел.