Бивши олимпийски шампиони няма! Те остават завинаги такива! Дори 20 години по-късно златото остава не само във витрината, а и в поведението, в излъчването, в аурата. 

След 20 години Тереза Маринова сияе! Също, както на 24 септември 2020 г. на олимпийските игри в Сидни. Тогава тя печели злато в тройния скок - последната титла от най-важното спортно състезание в леката атлетика за България.

"Помня всеки един момент, всяко едно нещо, всеки един от опитите, които направих. За мен беше изключително тежка година. Година по-рано претърпях 2 операции. Годината беше изключително важна, изключително трудно. Целта беше не просто да се върна в леката атлетика, а да стана олимпийска шампионка. Бях наистина много добре подготвена. Ставайки този ден бях убедена, че щях да спечеля олимпийската титла. В този ден, на това място... всичко друго щеше да бъде провал", разказа тя в "Преди обед".

Снимка: Getty Images

Тереза все още държи рекорда за девойки в тройния скок - 14,62 м, постигнат през 1996 г. отново в Сидни. Маринова е световна шампионка в зала (Лисабон, 2001 г.), както и първа на европейското първенство в зала (Виена, 2002 г.). Тези успехи не са постигнати на късмет, а с много усилия и... поуки.

"Късметът в спорта винаги е на страната на силните. Истината е, че е работа. Ти не си машина, ти си човек в крайна сметка. Наистина е изключително трудно, защото състезанието е в един-единствен ден в годината. Нямаш връщане назад. Точно в този определен ден трябва да си в най-добра форма", уточнява тя. 

Снимка: Getty Images

"Спортистът трябва да знае, че днес печелиш, а утре може да загубиш. Когато един спортист е научен да губи, но да извади поуките от тази загуба, без това да го сломява психически, да се отказва... Напротив. Всяко едно състезание приключва в момента, в който напусна стадиона. Независимо колко успешно или неуспешно е било. Вадим поуките и се стремим, ако сме допуснали грешка, да не я допускаме. Ако сме успели да направим всичко по най-добрия начин, съответно да се опитаме да го запазим", добави Маринова.

Интересна подробност е, че също на 24 септември, но през 1988 г. в Сеул треньорът на Тереза - Христо Марков, също става олимпийски шампион в тройния скок.

Преди двамата да се срещнат, бъдещата златна медалистка работи със Светослав Топузов. 

"В тренировките има упражнения, контролни тестове, които показват евентуално двигателна култура, физически качества. При Тереза нещата се бяха насочили към скоковете. В 8-и клас тя за първи път упражни дисциплината троен скок и постигна един резултат на 12 м. Това състезание предопредели нейната дисциплина. Тя беше емоционално дете, но с амбиция", спомня си той.

Снимка: Lap.bg

Днес Тереза не се е отделила от спорта. Тя има своя школа по лека атлетика, в която подготвя младите таланти, тръгнали по нейния път. 

"За мен има 1-2 поколения, загубени за българския спорт. По простата причина, че дълги години в залите не влизаха деца. Щастлива съм от факта, че сега нещата са променени и всички родители виждат смисъла в това децата им да спортуват, дори да не смятат, че те ще бъдат професионални спортисти. Важно е децата да са на спортните терени", заяви тя.