"Три световни титли, четири втори места на световно, две трети места на световно, девет европейски титли, две втори места на европейско, четвърто и шесто място на олимпийски игри. Носител съм на Световна купа. Имам 17 световни и 47 европейски рекорда. И съм в Рекордите на Гинес за най-много световни титли в различни категории" - това е българската щангистка Милена Трендафилова, която наскоро отпразнува своя половинвековен юбилей.

В годините, когато България беше сила във вдигането на тежести, благодарение на спортисти като Милена Трендафилова, стотици пъти родният трибагреник стои на върха, а националният химн озвучава спортни зали по целия свят.

По време на блестящата си кариера, Милена нито веднъж не изневерява на България и дори не иска и да чуе за примамливите предложения от други страни. След като слиза от подиума обаче държавата забравя за нея, както и за редица други световни шампиони.

"Аз съм патриот. Някой може да ми се смее, но аз съм националист. Просто искам да си бъда в България, да си вдигам, да си работя в България. По никакъв начин не съжалявам, но ме боли за отношението. Отношението, което федерацията, държавата, има към нас - световните шампиони. Просто се забравяме. Един протокол, "Браво!", правим един прием, за да отчетем дейност, и до там. Идва моментът, когато приключваме с нашата спортна кариера. Оттам-нататък какво става?", пита днес Трендафилова.

От десетина години тя се бори световните шампиони, хората, отдали живота и здравето си в името на родината, да получат пожизнени пенсии, както олимпийските медалисти. Това обаче така и не се случва до момента. 

"Това ми е обидното. Да, ние сме обикновени хора, но малко повече сме направили и сме допринесли. Не искам на никого да изям хляба. В бюджета едва ли са повече от 30-40 000 лева. Колко сме световните шампиони? Не мога да ги кажа, не съм водила такава статистика, но няма да е някаква огромна, баснословна бройка", казва тя.

За да може да се прехранва, преди време Трендафилова е принудена да се раздели с любимия спорт. Няколко години продава зеленчуци на пазара. Сега работи в хранителен магазин в родния си квартал "Аспарухово".

"Харесва ми работата! Срамна работа няма! Всякаква работа съм работила и ще работя. Стига да съм жива и здрава да мога да го правя. Аз и да я взимам тази пенсия, аз ще продължа да работя и ще работя. Но идеята е самата държава да помисли за нас - световните шампиони, и европейските, след края на кариерата. Награждават те посмъртно. За какво ми е това?! И друга ми е идеята – децата, които тренират сега и стават световни шампиони, като се откажат от голямата кариера да знаят, че ще бъдат осигурени от тази държава. И Кралев в този момент може да се замисли, и Борисов", съветва Трендафилова.

А какво прави държавата сега за големите си шампиони?Показателно е, че Милена Трендафилова не иска и да чува за завръщане в спорта, макар че би могла да даде много като треньор след всичко постигнато.

"И унижение сме получавали, и кражби на нашия гръб, манипулации. На четири часа ни осигуряваха федерацията, което е безумие. През цялата кариера. Даже федерацията по щанги не ме поздрави за юбилея, на която съм отдала живота си. Вдигала съм за тях и съм им вадила премиите", казва тя.

Въпреки всичко, Милена е категорична, че живее щастливо. И до днес хората я поздравяват и ѝ благодарят за радостта и гордостта, която им е донесла. А по-ценно от това няма.