Днес 37 години навършва бившият капитан на националния ни отбор  - Стилиян Петров. 

Стенли преживя много – бе диагностициран с тежка форма на левкемия и трябваше да се откаже от футбола, за да проведе най-трудната битка в живота си. Спечели я и сега се готви за завръщане в големия футбол.

Когато си на 37 години и опитваш да възродиш кариерата си, при това в Англия, където темпото на играта е високо и изключително много се залага на физиката, това изглежда като загубена кауза…

За всеки друг, но не и за Стилиян. Той е свикнал да се бори, когато обстоятелствата са срещу него, да излиза победител от битки, които повечето хора дори не биха водили. Може би затова е толкова уважаван и обичан не само у нас, а и на Острова.

Кариерата на Стенли извън България започва трудно. През 1998 г, тогава 19-годишният талант, подписва със шотландския Селтик, пристига в Глазгоу и преживява истински културен шок.

„Бях един объркан тийнейджър, попаднал на ново и странно място. Не можех да комуникирам с хората, защото не знаех езика. Другото момче, което дойде на проби – Милен Петков, избра да не подписва със Селтик. Първите ми 3 месеца в Глазгоу бяха тежки.“, споделя Петров.

Дебютният му сезон с екипа на „детелините“ също не започва добре.

„Треньорът Джон Барнс ме пускаше като десен бек. Не бях играл на този пост, а в отбрана всяка грешка се наказва. Нямаше комуникация между мен и съотборниците ми, не разбирах какво ми казват. Срещу Мадъруел сбърках и ни вкараха. Голът се оказа победен… Усетих, че не са доволни от мен и си поставих за цел да науча английски.“, разказва Стенли.

Любопитното е, че Петров преодолява езиковата бариера, работейки като продавач на бургери. Един от първите му приятели в Шотландия притежава сергия и предлага на Стенли да постъпи на работа, за да научи по-бързо английския.

„Хората се втренчваха в мен. Казваха си „Прилича на Стилиян Петров, но не може да е той…“. С времето обаче планът проработи и започнах да комуникирам по-свободно. Това ми помогна и в съблекалнята, където се включвах в шегите. Отборът е като едно семейство. Не може да си част от него, ако когато се говори стоиш встрани.“, добавя бившият капитан на българския национален отбор.

Стилиян споделя как в първите дни в Селтик си е помислил, че няма да остане в Глазгоу дълго, но всички знаем какво последва. Полузащитникът се превърна в основна фигура в състава на „детелините“, записа 228 мача с екипа на шотландския гранд и за 8 години на „Селтик Парк“ се превърна в любимец на феновете.

„Няма как да се скриеш от запалянковците. Особено ако играеш за някой от двата столични гранда. Непрестанно идваха при мен за снимки и автографи. Интересното е, че феновете на местния враг Рейнджърс не ме мразеха, а напротив – държаха се приятелски с мен. Само веднъж в Абърдийн ме замеряха със снежни топки при корнерите.“, споделя Стенли.

Стилиян обаче решава да напусне Селтик и да последва бившия си мениджър Мартин О‘Нийл в Астън Вила. Шотландското първенство не е конкурентно и Стенли избира новото предизвикателство.

Останалото е история: 185 мача с екипа на бирмингамци. Неслучайно привържениците на Вила подкрепиха Стилиян в борбата му с левкемията по особено емоционален начин. Както и тези на Селтик:

Той спечели и тази битка. От устройването в нова страна и проблемите с езиковата бариера, през преодоляването на коварна болест, до завръщането на терена на 37-годишна възраст – и в живота, и във футбола Стилиян Петров е борец.