Наричат Станилия Стаменова феномен в българския и световен спорт, защото само след пет години професионално трениране на кану-каяк има зад гърба си световна и европейска титла.

Следващата ѝ цел е олимпийският медал.

Пред Александра Кръстева шампионката разказва за цената на успеха и пътя към медалите.

За пръв път се качила на кануто през пролетта на 2010 г. „То не може да се каже точно качване. Опитах се да се закрепя и веднага паднах“. Това се случило на Панчарево, а водата била много студена.

Снимка: bTV

Често се шегува, че кануто може да се сравни „с това да ходиш по въже и да копаеш едновременно – хем пазиш баланс, хем трябва много физическа сила“.

Бързия си успех Станилия обяснява с качествата, които е добила от атлетиката – те „се прехвърлиха в кану-каяка“.

Признава, че от голямо значение е и характерът – „много е важно, когато застанеш на старта, да умееш да контролираш тялото си, емоцията си“.

Снимка: bTV

През 2011 г. на Световното първенство по кану-каяк печели бронз с 38 градуса температура и бъбречна криза. „Месец и половина преди това беше Европейското първенство в Белград, на което се представих ужасяващо, много зле. Затова се мотивирах за Световното да дам всичко от себе си. И се случи“, разказва Станилия.

Признава, че преди състезание говори на водата – „думи, заредени с много енергия, като любов, надежда“. „Смятам, че водата има памет, помага. По този начин се успокоявам“.

Снимка: bTV

Освен това две – три седмици преди състезанието спира да общува с приятели и семейството си. „Изцяло се концентрирам. Особено, когато вече отидем на състезание, гледам да съм много събрана в себе си. Някои казват „хванала е гипса“, но аз избирам най-доброто за себе си – да бъда възможно най-концентрирана за старта“.

Когато приключи състезанието, следва „пълна разруха“, разказва шампионката. „Наистина, не съм състезател, който участва на 2 – 3 дисциплини. Участвам само на една, но психически се изразходва изключително много. Миналата година, след Европейското първенство в Чехия, целият отбор празнуваше, а аз бях в стаята и агонизирах, буквално – от болки в кръста“.

Снимка: bTV

По думите ѝ обаче цената си струва. „Има както много положителни, така и много отрицателни неща. Тези болки са всеки ден на канала, във фитнес залата. Ако не си стигнал до един праг, след който преодоляваш физическите и психическите си възможности, няма как да напредваш и да побеждаваш Европа и света. Всеки ден трябва по някакъв начин да преодоляваш себе си, да биеш себе си в определените задачи, за да можеш да побеждаваш“.

Снимка: bTV

„Искам да се състезавам за България и нещата тук да се променят. Защо трябва да създаваме спортни звезди, когато отидат в друга страна или се състезават за чужди клубове? Защо не успяваме да създаваме звезди тук и да им се радваме? Имаме много кадри, които могат. Фирмите по някакъв начин да помагат, да подкрепят българския спорт. Цялото ни общество трябва малко да си промени съзнанието. Нашите шампиони не са по-малко добри и заслужили, отколкото тези в световен мащаб. Ние всекидневно се борим с много по-големи трудности в работата си и го правим много по-безкористно“, казва Станилия.

В кану-каяка няма много комерсиални вериги, затова спортистите разчитат на държавата. „С тези пари можеш да тренираш и да прославяш страната си“, казва тя.

На въпрос дали би се отказала от България по някаква причина, Станилия отговаря: „Никога няма да се откажа от България“. Ако пък България се откаже от нея, „определено ще загуби човек, който е много амбициран да помага и желае просперитета на самата държава“.

Снимка: bTV

Запитана какво отнема спортът, тя казва: „Надявам се нищо да не ми вземе. По принцип, за да даваш всичко от себе си и за да си най-продуктивен, трябва да си изолиран. В този смисъл ти взема социалните контакти, взема ти личното пространство. Но цената си струва, наистина. Цената да развееш флага на държавата си, да чуеш химна и това да те удовлетвори“.

Вижте повече във видеото.