Добрият съдия не изпъква по време на мач. Той върши работата си перфектно, без да пречи на играчите и да привлича вниманието на публиката. Това може да важи за 99% от професионалните спортни арбитри, но не и за Марияна Вельович!

Тя просто е изключително красива! 

Светът заговори за нея преди дни, когато съдийстваше на четвъртфинала на Откритото първенство по тенис на Австралия между Роджър Федерер и Тенис Сандгрен. Марияна извика Маестрото - носител на 20 титли от Големия шлем, пред стола си и строго го смъмри за използването на нецензурни думи след една загубена точка. Федерер си тръгна с наведена глава и доигра мача.

Не се изненадвайте, че Вельович е толкова строга. Да, тя обожава спорта с ракета и топка, най-вероятно се възхищава на играта на швейцареца, но това не означава, че ще си затвори очите. Тя е професионалист и го е доказала в редица важни мачове.

Родената в сръбския град Крагуйевац през 1987 г. Марияна вече е ръководила мачове на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Серина Уилямс. През 2018 г. ръководи финала на Откритото първенство на Австралия между Каролина Вожняцки и Симона Халеп. Година по-късно следи за спазването на правилата на финала на "Уимбълдън" между Серина Уилямс и Симона Халеп. През 2018 г. ръководи най-важния мач на турнира Купа Дейвис между Франция и Хърватия.

Но коя всъщност е Марияна извън корта?

Снимка: Reuters

Тя все още живее в квартал "Ердоглия" в Крагуйевац, въпреки безкрайните ѝ пътувания по цял свят. Там се заражда и нейната любов към тениса. Госпожа Вельович е тренирала всякакви спортове като дете - баскетбол, волейбол, лека атлетика, латино танци и... тенис.

Но мечтата ѝ съвсем не е да блести на корта. 

"Не съм си и представяла, че ще работя това нещо. Тенисът е моята страст, даже тренирах като дете. Мечтата ми беше да присъствам на "Уимбълдън", дори да е само като зрител. Това, че ме избраха да бъда съдия на този турнир, е нещо невероятно. Спомням си и първия ден, в който прекрачих през портата на комплекса. Казах си: "Всичко е наред. Просто мечтата ти се сбъдна". Имах възможност да гледам срещите от най-добрите места", разказа преди финала през 2019 г. Марияна пред сръбското издание "Блиц".

Снимка: Getty Images

Но не си мислете, че тя е просто красиво лице, което се справя добре в професията си. Всъщност сръбкинята приема много сериозно ролята си на жена-съдия и знае как това може да промени целия спортен свят.

"Чувството е невероятно. То е възможно благодарение на спорта, въпреки че доста хора се съмняваха в мен, защото съм жена. Питаха се дали съм способна. Мислеха, че не е честно, не е в реда на нещата... Но аз успях. Съдиите-жени сме 3 пъти по-малко от мъжете. Идеята е да привлечем повече жени да се занимават с това нещо. Създадохме си клуб, който да се занимава с такава дейност. Международната тенис федерация също прегърна идеята да се изравни броя на съдиите от двата пола. Трябва да имаш възможност да се изкачваш към върха, без значение от кой пол си", размишлява Марияна.

Снимка: Getty Images

Всъщност тя е доказателство, че с постоянство и усилена работа, мечтите се сбъдват. Започва да учи за съдия през 2008 г. в Белград, паралелно със следването си във факултета по икономика на Белградския университет. Натам я "насочва" друг сръбски съдия - Стефан Чуки. Той ѝ помага, след като Марияна, като част от отбора на своето висше училище, се обърква при тегленето на жребия на един от турнирите.

"Каза ми: "Защо не отидеш в школата за съдии, за да разбереш как се прави?". Послушах го. След това бях една от най-старателните. Веднага ми дадоха да съдийствам на детски турнири. Първия ми мач го помня - през май 2008 г.", връща се в спомените си тя.

Взима лиценз за съдия на национално ниво. След това и за международен. Най-голямото признание идва през 2018 г., когато получава "златен бадж". Такъв имат само най-добрите тенис съдии - 19 мъже и 10 жени.

Марина разкрива, че строгото ѝ излъчване на корта няма нищо общо с това извън него. Но не обича да говори за личния си живот. Дори профилът ѝ в социалните мрежи е заключен.

Снимка: Getty Images

"Много съм различна. Един човек съм, когато съм на стола, а съвсем друг - когато не съм. Ако ме гледате само как съдийствам, най-вероятно ще помислите, че съм арогантна, надменна, строга. Не е така", категорична е тя. 

И казва, че обожава тениса, разпуска като гледа мачове, но и много се радва, че професията ѝ позволява да пътува по цял свят!

"Харесва ми, че, докато работя, пътувам и се забавлявам. Гледам мачове, запознавам се с различни тенисити и легенди в различни спортове. Случвало ми се е 3-4 седмици да бъда някъде по света, а след това толкова време да си стоя в Крагуевац. Водя два паралелни живота! Харесва ми да пътувам, но и да съм си вкъщи!"