През 2006 година България изживя един от последните си големи волейболни успехи. Владимир Николов и компания, водени от треньора Мартин Стоев, спечелиха бронзов медал от световното в Япония.

13 години по-късно, треньорът, който изведе страната ни до третото място в света, води юношите на България до 17 години. След две поредни балкански титли, младите "лъвчета" ще атакуват европейската титла в София, а на терена отново ще са Николов и Стоев. Но не вече познатите ни, а техните наследници – Александър и Ерик.

Снимка: Lap.bg

Първенството започва днес (13 юли) в столичната зала "Христо Ботев", а финалът е на 21 юли в помощната зала на "Арена Армеец".

"За такъв отбор като нашия с потенциал се поставят високи цели. Успяхме обаче да свършим една от двете работи и сега ще се стремим за второто – и то да е злато", уверен е Алекс Николов.

Снимка: Lap.bg

"Не е лесно да влезем в тройката за медал, но наши цели са да стигнем до там", допълва Ерик.

Неговият баща Мартин Стоев е обявен за играч номер 1 на световното първенство за юноши през 1991 г., когато България грабва златото. Владимир Николов е един от емблематичните капитани и волейболисти на България. Със закодираните волейболни гени, изборът на Алекс и Ерик изглежда повече от логичен. 

Снимка: Lap.bg

"Майка ми ми е разказвала, че съм бил още на 40 дни и съм гледал мачове, присъствал съм на мачовете на баща ми", разказва Алекс.

Спомня си за първите си години във волейбола. Още тогава най-важните уроци идва от баща му.  

„Винаги ми казваше да не играя със страх. Когато започнах в началото да играя във Франция, много се страхувах да загубим. Той ми повтаряше – няма да играеш със страх, иначе няма да ти позволя да играеш волейбол.Сега продължава, че трябва да си вярвам.”

"Аз от много малък ходя с него по залите и си спомням, че винаги ходех да подавам топките, събирах ги. Същото така ходех да гледам. По-нататък, баща ми основа клуб, по-голямата част заради мен, за да ме развива", споделя Ерик.

Не обичат да ги сравняват с бащите им. Често фамилиите Николов и Стоев тежат, а "Той е тук, защото му е син!" носи само допълнителна мотивация. 

Алекс играе в "Левски" под ръководството на баща си. Там той носи емблематичния за фамилията номер 11. 

"Баща ми като играеше, без изключително мотивиращ, лидер на игрището и аз се опитвам да го наследя това и досега горе долу ми се получава. Освен това – цялото ни семейство имаме много важни дати, много важни моменти, които са се случили на 11-и. Поради тази причина просто реших да наследя този номер.”", казва той.

Мотивирани да надскочат бащите си, за младите "лъвчета" големите мечти са свързани с националния отбор на България.

Снимка: Lap.bg

"Мечтата ми е винаги да играя за националния отбор, защото според мен това е най-важното - да играеш за своята родина. Много е емоционално, със съвсем друг хъс играеш, и знаеш, че всичко което постигаш, го постигаш и за хората, които гледат и те подкрепят в залата", категоричен е Николов.

"По-специално е като играеш за националния отбор, по-мотивиращо е, особено като пеете химна преди мача – това много мотивира. Публиката, когато си на сервис, и скандира името ти и е много вълнуващо", допълва Ерик.

Успехите на Николов и Стоев старши са висока летва. А тя може да бъде прескочена само от едни шампиони - Шампиони по наследство.