София, август 2019 г., световно първенство по борба за кадети. Аплодисмените са оглушителни! Не, на тепиха не е някоя нова изгряваща звезда. Мачът е демонстративен и по-важен от всяка друга схватка!

Той е на 10 и се казва Фатих Емирхан, а шампионският статус му отива. Защото той е победител не само в залата по борба, а и в живота, а там схватката се води срещу синдрома на Даун.

Фатих е роден различен. Това обаче не е проблем! Майка му Есин Тюркмен е категорична, че синът ѝ ще порасне като всички други деца. За това го изпраща в залата по борба, когато е едва на 3 години.

"Реших, че, за да дам шанс на Фатих, той трябва да се занимава със спорт, да се почувства приет от връстниците си и да бъде обичан от треньорите", разказва тя преди години. 

Първите стъпки са трудни. Не е лесно да си треньор на Фатих, който не може да се съсредоточи, с натоварванията трябва да се внимава, защото той страда от порок на сърцето, а и често сменя настроенията си.

Тогава в живота на малчугана се появява Али Бурак - един от най-перспективните треньори по борба в Турция. И магията се случва! Тренировките стават по-чести, а прогресът на Фатих видим. Той започва отново да говори, задава въпроси, смее се, шегува се... Като всяко дете на неговата възраст, което не страда от синдрома на Даун.

Снимка: unitedworldwrestling.org

И така, стъпка по стъпка, тренировка след тренировка, Фатих стига до София!

На тепиха в "Арена Армеец" излиза малчуганът, а срещу него е треньорът му Али. Схватката е вълнуваща, Фатих показва завидна техника, печели 4 точки, дори хвърля Али през рамо! И победата му е в кърпа вързана! При това с атрактивен туш! 

Радостта на Фатих е чиста, подскоците около тепиха го доказват, широката му усмивка е ослепителна!

Той е шампион! И винаги ще бъде! Противникът не е само треньорът, а животът като цяло. А Фатих тушира всички по пътя си!