2004 – годината, в която „Фейсбук” стартира, България се присъедини към НАТО, Гърция триумфира на европейското първенство в Португалия, а Джордж Буш спечели президентските избори в САЩ.

За феновете на един футболен отбор обаче едно събитие в тази година е дори по-специално от изброените дотук.

„Арсенал” стана шампион на Англия с 26 победи, 12 равенства и 0 загуби. Правилно прочетохте – нито едно поражение. Цялата впечатляваща поредица на „топчиите” пък достигна невероятните 49 мача без загуба.

Никой тим във Висшата лига не успя да победи възпитаниците на Арсен Венгер по пътя им към трофея. Подобно постижение на Острова не бе виждано от цели 115 години (през 1889 г. Престън Норт Енд става шампион с 18 победи и 4 равенства).

През този сезон в Шампионската лига „артилеристите” отпаднаха на четвъртфинал от „Челси”, а „Манчестър Юнайтед” и „Мидълзбро” ги отстраниха във ФА Къп и Купата на Лигата. Основната цел обаче беше една – трофеят от Висшата лига, спечелен по безапелационен начин.

Кои бяха „непобедимите” и как получиха прозвището си?

Вратар:

Йенс Леман
Единственият футболист, изиграл всичките 38 мача в най-паметния сезон на „Арсенал”. В тези двубои на 34-годишна възраст германският страж допусна само 26 гола във вратата си.

Защитници:

Лаурен
Скоростният десен бек на лондончани. Камерунецът записа 32 мача в лигата през сезона.

Сол Кембъл
Лидерът в отбраната. Централен защитник, от когото всеки нападател може да го побият тръпки. 35 мача, 1 гол и безброй важни спечелени единоборства за Кембъл през сезона.

Коло Туре
В началото посрещнат скептично на „Хайбъри”, котдивоарецът бързо си извоюва титулярно място и оформи отлична двойка в центъра на защитата със Сол Кембъл. Колко важен бе за тима доказва фактът, че Туре не игра само в един мач през целия сезон на „непобедимите” във Висшата лига.  

Ашли Коул
На 24 години той беше в разцвета на силите си. Трансферът му в „Челси” впоследствие го заклейми сред феновете на „Арсенал”, но през този сезон до голяма степен Коул беше най-добрият ляв бек в света. Записа 32 мача през сезона във Висшата лига.

Халфове:

Фреди Люнберг
Халфът, който както беше способен да боядиса косата си червена, така и да центрира с хирургическа точност. Люнберг беше вулкан от креативност. Шведът изигра 30 мача през сезона и определено до ден днешен е един от любимците на привържениците на „топчиите”.

Патрик Виейра
Капитанът и лидерът на отбора. Заедно с колегата си от „Челси” Клод Макелеле, Виейра буквално внесе революционни изменения в позицията дефанзивен халф. Французинът не бягаше никога от единоборства, а физиката и ръстът му от 193 см. го превръщаха в страшилище за противниковите полузащитници. 29 мача и 3 гола за Виейра през сезона във Висшата лига.

Жилберто Силва
Не по-малко борбен от съотборника си в центъра на терена и с нужната капка бразилска магия, Жилберто беше вторият лидер в халфовата линия. Футболист от онези, които са винаги способни да поведат тима точно тогава, когато нищо не се получава. 32 мача и 4 гола за Силва в сезона на „непобедимите”.

Робер Пирес
Едва ли някой фен на „Арсенал” може да забрави емблематичната тънка брадичка на Робер Пирес. Седмицата внасяше нужния френски финес в мощната халфова линия на „артилеристите”. Пирес беше майстор на завършващия пас и същевременно отбеляза 14 гола в 36-те си мача през сезона във Висшата лига.

Нападатели:

Денис Бергкамп
Каквото и да се каже ще е малко. 35-годишният холандец беше безценният опит в отбора. Формира магическо дуо с Тиери Анри.

Тиери Анри
До голяма степен играчът на сезона за „Арсенал”. 30 гола в 37 мача говорят красноречиво за начина, по който тогава 27-годишният Анри беше винаги там, когато отборът се нуждаеше от него. С две думи – нападател мечта.

Резерви с над 10 мача през сезона:

Мартин Киоун
Паскал Сиган
Гаел Клиши
Еду
Рей Парлър
Силвен Витор
Хосе Антонио Рейес
Нванкво Кану
Жереми Алидаиер

В предходния сезон пет точки разделиха „Арсенал” от титлата. Второто място зад шампиона „Манчестър Юнайтед” със сигурност не беше достатъчно за „топчиите” и те бяха готови да го докажат.
Мениджърът Арсен Венгер беше наясно, че не трябва да прави драстични промени в състава. 40-годишният вратар Дейвид Сийман беше освободен от тима след 13 години вярна служба. В резултат на това от „Борусия Дортмунд” на „Хайбъри” (тогавашния стадион на „Арсенал”) пристигна опитният германски страж Йенс Леман.

Младите Филип Сендерос, Йоан Джуру, Гаел Клиши, Сеск Фабрегас и Робин ван Перси пък бяха привлечени с мисъл за бъдещето.

Най-важното – гръбнакът на отбора от миналия сезон беше запазен. Боецът в центъра на терена Патрик Виейра и магьосникът с топка в крака Робер Пирес подписаха нови договори с клуба. На пръв поглед малка, но впоследствие оказала се важна стъпка за тима на „Арсенал”.

Наравно с шампиона „Юнайтед” в конкурент за титлата се превърна и лондонския „Челси”, след като „сините” бяха закупени от руския милиардер Роман Абрамович.
В първия кръг от първенството на „Хайбъри” гостуваше „Евертън”. След само 25 минути игра последен в отбраната Сол Кембъл фаулира Томас Гравесен и реферът беше категоричен – директен червен картон. Със сигурност това не беше мечтаното начало за Арсен Венгер и компания.

Въпреки че игра през по-голямата част от мача с 10 души обаче „Арсенал” съумя да победи с 2:1 след попадения на Тиери Анри и Робер Пирес - важни три точки в началото на шампионата.

Учудващо или не през август последваха още три победи (над „Мидълзбро”, „Астън Вила” и „Манчестър Сити”), а с четирите си попадения в четири мача за играч на месеца беше избран Тиери Анри.
Снимка: Getty Images
Дефанзивна игра от „артилеристите” като гост на „Олд Трафорд” логично доведе до нулево равенство срещу „Манчестър Юнайтед” през септември. Ван Нистелрой пропусна дузпа в края на мача и се превърна в „грешника” за „червените дяволи”.
В центъра на защитата заедно с лидера Сол Кембъл по впечатляващ начин се представяше котдивоарецът Коло Туре.
В началото на октомври „Арсенал” спечели гостуване на „Ливърпул” с 2:1 след фантастичен победен далечен удар на Робер Пирес.

Същият резултат беше постигнат и в лондонското дерби срещу „Челси” след голове на Еду и Тиери Анри.

Още едно лондонско дерби, спечелено с 2:1 през ноември. "Топчиите" сътвориха пълен обрат срещу „Тотнъм” чрез попадения на Робер Пирес и Фреди Люнберг в края на мача.
Три победи и две равенства през декември не бяха достатъчни на "Арсенал" да завърши годината на върха, но на второто място те дишаха във врата на шампиона „Манчестър Юнайтед” с една точка зад „червените дяволи”.
Снимка: Getty Images
И в края на януари статуквото не се промени – само една точка разделяше двата големи претендента за титлата.
Февруари обаче беше най-слабият месец в кампанията на възпитаниците на сър Алекс Фъргюсън, докато Леман, Кембъл, Анри и компания бяха безгрешни – пет победи в пет мача и първо място за „Арсенал” с цели 9 точки пред „Челси” и „Юнайтед”. Фреди Люнберг беше избран за играч на месеца.

Миг магия от Тиери Анри в 50-ата минута и точен удар отблизо на Луис Саха в 86-ата означаваха равенство 1:1 на Хайбъри между „Арсенал” и „Манчестър Юнайтед” в края на март, а отборът на Венгер водеше със 7 точки пред „Челси” осем кръга преди края и най-важното още не беше загубил от никого във Висшата лига. Мечтата изглеждаше все по-възможна.



По това време над всички в отбора изглеждаше Тиери Анри. Французинът отбеляза 7 гола през април, а „Ливърпул” и „Лийдс” бяха потърпевши от атакуващата мощ на „Арсенал”, като съответно допуснаха 4 и 5 гола в гостуванията си на „Хайбъри”.

Дойде 25 април и гостуване на „Тотнъм” на „Уайт Харт Лейн”. На Виейра и съотборниците му беше нужна една единствена точка, за да станат новия шампион на Англия, но срещу тях беше отборът, който би направил всичко на света, за да победи „Арсенал”.



Пред погледа на екзалтираните привърженици на домакините голове на Патрик Виейра и Робер Пирес дадоха стабилна преднина на„топчиите” още през първото полувреме. Джейми Реднап и Роби Кийн бяха точни за „Спърс”, но те нямаха сили за пълен обрат.

И така „Арсенал” беше коронован като шампион на стадиона на големия си градски съперник, а до края на сезона имаше само една цел – отборът на Венгер да остане непобеден.
Тази задача изглеждаше почти невъзможна минути преди края на двубоя като гост на „Портсмут”. Нигерийското острие Якубу беше извел домакините напред, но Хосе Антонио Рейес отбеляза първия си гол във Висшата лига и върна „Арсенал” в мача. До края Йенс Леман изнесе лекция и буквално спаси равенството за тима си.

В последния кръг „Арсенал” посрещна „Лестър” у дома. „Лисиците” явно имаха какво да кажат относно поредицата на „артилеристите” без загуба. Пол Диков беше точен за гостите още в 26-ата минута, смълчавайки 38-те хил. зрители, препълнили „Хайбъри”.



Домакините обаче не се стъписаха и за секунда. Попадение от дузпа на Тиери Анри малко след началото на втората част и победен гол на капитана Патрик Виейра след час игра бяха достатъчни на възпитаниците на Арсен Венгер да вдигнат с гордост трофея си у дома и да останат завинаги в историята на футбола като „непобедимите”.






12 години по-късно мениджър на "Арсенал" продължава да е Арсен Венгер в един от последните си сезони начело на лондончани. Той и футболистите му се изправят в сряда вечер на "Емиратс" срещу българския шампион "Лудогорец" в мач от груповата фаза на Шампионската лига, който ще бъде предаван пряко по bTV Action от 21:45 ч. Студиото ни преди двубоя започва в 21:00 ч.