Политиката и спорта на теория не трябва да имат пресечни точки, но често се случва границите между тях да бъдат напълно заличени. Причината е съвсем очевидна - успехите на стадиона или в залата са идеалното пропагандно оръжие и могат да функционират като своеобразна война в мирно време. А и има ли по-ефективна платформа за политическо послание от олимпийските игри например, когато в телевизионните екрани са вперени милиарди чифтове очи?

Най-пресният пример е от откриването на параолимпиадата в Рио. Член на беларуската делегация, който впоследствие бе идентифициран като Андрей Фомочкин (директор на Републиканския център за олимпийска подготовка в страната), развя руското знаме. Жестът му бе в знак на подкрепа към руските параолимпийци, които не бяха допуснати до участие заради системно нарушаване на антидопинговите правила с държавна протекция. Постъпката на Фомочкин бе горещо приветствана в Русия, но доведе до отстраняването му от игрите - Международният параолимпийски комитет я разгледа като политическа демонстрация, която е изрично забранена заедно с изявите на религиозна и расова пропаганда.

Разбира се, историята изобилства от нарушения на Глава 5 от Олимпийската харта. Бойкоти, протести, стачки и дори терористични атаки. Предлагаме ви значимите случаи, разтърсили из основи най-мащабния спортен форум.

Берлин 1936

Игрите са преднамерено поверени на Германия. Идеята е републиката да демонстрира, че възвръща статуса си на пълноправна европейска страна. Адолф Хитлер обаче използва форума като платформа за теорията си за расово превъзходство. Амбициите му се провалят заради Джеси Оуенс - афроамериканецът печели четири златни медала в леката атлетика. По време на състезанието по скок на дължина германецът Луц Лонг публично демонстрира приятелско отношение към Оуенс пред погледите на нацисткия елит. Лонг е убит по време на Втората световна война, но Джеси поддържа връзка със семейството му дълго след това.

Лондон 1948

След Втората световна война олимпийските игри придобиват особено политическо значение, тъй като участието в тях символизира признание и легитимност. Германия и Япония не са поканени в Лондон. Съветският съюз е в списъка, но отказва да прати свои представители. Великобритания не желае да поеме отговорност за изхранване на спортистите и ги призовава сами да си носят продукти. Не са построени нови обекти - оцелелият във войната "Уембли" се оказва достатъчен. Мъжете са настанени в казарма, а жените - в колеж.

Хелзинки 1952

Игрите бележат началото на Студената война. Западна Германия участва за първи път, а СССР се връща след 40-годишно отсъствие. Първоначално съветските власти планират да настанят спортистите си в Ленинград (днес Санкт Петербург) и след това да ги товарят на самолети до Финландия всеки ден. В крайна сметка идеята отпада.

Мелбърн 1956

Три отделни протеста бележат игрите. Китай се оттегля, след като Международният олимпийски комитет (МОК) признава Тайван, и не се завръща преди 1980 г. Египет, Ирак и Ливан се отказват заради нахлуването на Израел на Синайския полуостров, докато Испания, Швейцария и Холандия бойкотират заради съветската инвазия в Унгария. Конфликтът между СССР и Унгария съвпада с полуфинала в турнира по водна топка между двете страни. Мачът е прекратен след ожесточена размяна на ритници и удари с ръце. Победата е присъдена на унгарците.

Рим 1960

Форумът рамкира края на участието на Южна Африка. Расисткият режим на апартейд води до изключването на страната чак до Барселона 1992. В Рим маратонецът Абебе Бикила, който тича бос по трасето, става първият тъмнокож шампион от Африка. Без да бъде помрачена от други политически сътресения, олимпиадата в Рим се превръщат в триумф за Италия и привлича рекордните 5348 спортисти от 83 страни.

Токио 1964

Япония е първата азиатска страна, която домакинства на форума. Токио инвестира 3 млрд. долара за възраждане на града и за демонстрация на следвоенния си подем. Запалването на олимпийския огън е поверено на Йошинори Сакаи - роден в деня, когато Хирошима е унищожен от атомна бомба.

Мексико Сити 1968

Това е година на масови вълнения в цял свят. Европа е разтърсена от студентски протести, войната във Виетнам е в разгара си, Мартин Лутър Кинг и Джон Кенеди са убити в САЩ, а СССР нахлува в Чехословакия. Същевременно Източна Германия за първи път участва самостоятелно на игрите. На може би най-паметната церемония по награждаване Томи Смит и Джон Карлос, които финишират съответно първи и трети на 200 метра, вдигат високо ръцете си в знак на съпричастност към борбата срещу расова дискриминация в САЩ. Освен това са боси - символ на бедността сред цветнокожите. Черните им ръкавици символизират социалната кауза на Черните пантери. Смит и Карлос незабавно са отстранени от американския отбор и са изгонени от олимпийското село. 

Мюнхен 1972

Най-мащабните игри, организирани до този момент, би трябвало да символизират мира. Те обаче са запомнени завинаги с терористичната атака, довела до смъртта на 11 израелски олимпийци. Осем палестинци нахлуват в селото, а атаката им цели освобождаването на над 200 затворници в Израел. В последвалата заложническа драма и престрелка на летището са застреляни петима от нападателите и един полицай. Игрите са спрени за 34 часа, но след това продължават по график.

Монреал 1976

Около 30 африкански нации бойкотират заради допускането на Нова Зеландия. Отборът по ръгби на страната наскоро е играл срещу расово селектирания състав на Южна Африка. Тайван не е допуснат до участие, след като Китай притиска страната-домакин (и търговски партньор).

Москва 1980

Над 60 държави, включително Западна Германия и Япония, бойкотират игрите заради съветската инвазия в Афганистан. Воденият от САЩ протест редуцира участващите страни от 120 на 81. Великобритания и Франция например подкрепят бойкота, но позволяват на спортистите си да участват.

Лос Анджелис 1984

След западния бойкот следва източен с участието на СССР и още 14 социалистически страни. Официалният мотив - САЩ нарушават духа на олимпийските игри и използват форума за генериране на търговски печалби.

Сеул 1988

За първи път след игрите в Мюнхен няма организиран политически бойкот. Въпреки това отсъстват Северна Корея, Етиопия, Никарагуа и Куба.

Барселона 1992

Първите игри след края на Студената война. Латвия, Литва и Естония участват със собствени отбори, докато останалите бивши съветски републики са в обединен тим. Германия е под един флаг за първи път от 1964 г., а след край на расисткия режим ЮАР получава покана след 32-годишно прекъсване.

Атланта 1996

За първи път форумът се провежда без никаква държавна подкрепа. Това неминуемо води до комерсиализация, която отблъсква мнозина. В допълнение в олимпийския парк избухва бомба, която убива двама и ранява 110 души. Впоследствие за атентата е арестуван американец с крайни възгледи. Участват 197 страни, включително Хонконг и Палестина.

Сидни 2000

10 651 спортисти се състезават в 300 събития. Въпреки мащабите игрите са отлично организирани. Австралийците избират аборигенката и национален герой Кати Фрийман за запалването на огъня. След като печели титлата на 400 метра, тя развява едновременно аборигенския и австралийския флаг.

Атина 2004

Олимпизмът се връща към своите корени отпреди 2000 години. А Атина организира вторите модерни игри след тези през 1986 г.

Пекин 2008

Изборът на Китай предизвиква вълна от възмущение сред правозащитните организации, според които властите искат да легитимират своя репресивен режим и да получат лост за пропаганда.

Лондон 2012

Три държави - Бруней, Катар и Саудитска Арабия, са принудени да изпратят жени спортисти за първи път в историята. Първите две дори избират представителки на нежния пол за знаменосци по време на откриването.

Рио 2016

На игрите е допуснат отбор от бежанци, които се състезават под олимпийския флаг. Етиопецът Фейса Лилеса завършва втори в маратона и кръстосва ръце в знак на протест срещу правителството на страната. Той иска да привлече вниманието върху репресивното отношение към племето му Оромо. След това Лилеса отказва да се върне в родината си, тъй като се страхува от затвор или дори смърт.