Пътят на шампиона често започва далеч от модерните, големи и скъпи спортни зали. На няколко квадратни метра площ, в мазе под земята. Където е нужен малко талант, големи мечти и треньор, който вярва в успеха. Така, преди точно 10 години в Дупница, започва пътят на световния и европейски вицешампион по борба Кирил Милов.

Човекът, който му показва първите стъпки тогава е треньорът Виктор Бонев. Наричат го последният мохикан на борбата в Дупница, а за децата е просто Бате Вики. 

Снимка: bTV

Опитният треньор разпознава таланта още от първата тренировка, но трудно успява да го задържи в залата: "Дойде на няколко тренировки и го няма. Обаждам се на майка му Вероника – абе, къде е Киката? Сигурно си играе вънка. Отивам, гледам го играе.. и така.", споделя Бате Вики.

На първото състезание на своя възпитаник, треньорът е изправен пред сериозен проблем – как да го накара да се бори! Милов е скован от страх и отказва да излезе на тепиха: "Мислех си, че може да ме изяде противникът и треньорът ми каза: "Какво те е страх, и той има две ръце, и ти имаш две ръце. Какво може да стане?"

Снимка: bTV

10 години по-късно Кирил Милов не изпитва страх на тепиха, защото знае, че няма непобедими.

"Винаги, когато съм влизал в тази зала, винаги съм имал мечта да отида на олимпиада и да взема медал от олимпиада. Да стана олимпийски шампион ми беше най-голямата мечта. То и сега е. Винаги съм имал надеждата, че ще го постигна. Просто не съм знаел колко време отнема, колко труд и лишения. Но се радвам, че съм поел по този път и не съм се отклонил.", каза борецът.

Когато не е в залата по борба, шампионът е в планината. Екстремните спортове са в кръвта му - кара сноуборд, мотор, колело: "Като цяло съм любител на всякакви екстремни изживявания, но с моторите малко съм позабавил темповете. Вече нямам мотор, повече отделям внимание на колелото, защото с него мога да правя и леки тренировчици."

Преди време мери сили с професионалисти на състезание по планинско колоездене. И от тази надпревара не си тръгва без медал.

Снимка: bTV

"Веднъж се пуснахме с мои приятели, защото във Витоша имаше безплатно състезание и отидохме да се забавляваме, но там също взех медал. Станах трети... първият ме би с две секунди."

Признава, че треньорите не гледат с добро око на хобито му, но той се старае да бъде внимателен. Обича да е сред природата, а с колелото разтоварва от напрежението и избистря ума си.

"Преди състезание обичам да ходя сам в планината, защото си събирам мислите, концентрирам се и се подготвям психически за състезанието.", добавя той.

Сега борецът се готви за най-важното състезание тази година – световното първенство в Казахстан през септември, на което ще се раздават квоти за Игрите през 2020-а. А целта е само една - медал от Токио догодина.