Александър Георгиев е първият българин, пробил в НХЛ. Вратарят, който прави фурор в "Ню Йорк Рейнджърс", е роден в Русе преди 22 години в семейството на българин и рускиня. Скоро след това фамилията се мести в Москва, а Александър се влюбва в кънките и стика. След като не попада в състава на "Химки", той поема към младежката лига на Финландия и е избран за най-добър вратар в плейофите. С националния отбор на Русия да 21 г. печели сребро на световното първенство. През миналото лято подписва с "Рейнджърс". Той вече записа 6 мача в НХЛ и заслужи суперлативи от експертите. Георгиев даде интервю за руското електронно издание Sport24.

- Пратихте ли вече Хенрик Лундквист (б.р. - титулярния вратар на "Рейнджърс") в пенсия?

- (Смее се) Засега е рано да говорим за това. Просто съм много щастлив, че треньорите ми се доверяват. А договорът на Лундквист изтича чак през 2021 година.

- Но той вече е на 36...

- От друга страна, Хенрик е много опитен. А аз трябва да се доказвам.

- Наскоро спасихте дузпа на Евгений Малкин 10 секунди преди края на третия период при 3:3. Осъзнахте ли вече какво сте сторили?

- Дори не погледнах таблото, просто знаех, че това е ключов момент в мача.

- Какво ви каза Малкин след двубоя?

- Нищо. Така и не сме общували.

- А какво ви казаха съотборниците след победата над "Питсбърг"?

- Получавам огромна подкрепа в отбора. Казват ми: "Младежо, продължавай в същия дух". След спасяването всички ме прегръщаха.

- "Останах спокоен и не се поведох по финта на Малкин". Това са вашите след мача. Как се овладявате, когато се изправяте срещу такива суперзвезди?

- Когато подобни опасни хокеисти са срещу мен на леда, се старая да следя къде се намират и какво възнамеряват да направят.

- Как пълните 18-хилядни трибуни на "Медисън Скуеър Гардън" влияят на играта? Тази подкрепа помага ли или натоварва с голяма отговорност?

- Има огромна разлика, когато на мача има много фенове. Приятно е да те аплодират, щом направиш добро спасяване.

- Какво се въртеше в главата ви преди дебюта в НХЛ срещу "Монреал"?

- Казаха ми, че ще играя, ден преди мача. Веднага се похвалих на всички (смее се). Баща ми и приятелката ми бяха в САЩ. Когато разбраха, хванаха самолета и дойдоха в Монреал.

- Силна ли беше предстартовата треска?

- Изобщо нямах треска! Чакам много дълго за този момент. На тренировките чувствах, че съм готов да играя на високо ниво. Опитах да не мисля за нищо, а просто да се наслаждавам на дебюта си.

- Разстроихте ли се от загубата?

- Да, но се стараех да контролирам играта си. Пропуснах два гола, но не мисля, че сгреших. Действах уверено, но нямах контрол върху факта, че противниковите полеви играчи отбелязаха повече попадения.

- Първата победа в НХЛ (срещу "Едмънтън") ли е най-яркото събитие в кариерата ви?

- Паметен мач! Съотборниците ми помогнаха в първите минути, но като цяло контролирахме играта.

 

- Често ли ви спират за автографи в Ню Йорк?

- В САЩ има много фенове на "Рейнджърс", не само в Ню Йорк. Когато играхме във Флорида, почти половината зрители бяха с екипи на нашия отбор. Преди всеки мач до арената се нареждат фенове, които молят за снимка.

- Имате ли вече лични почитатели?

- Може би, но поне аз не знам. Роднините ми тъкмо ми показаха профила на някакъв човек в "Туитър", който е избрал моя снимка за аватар. Но все още не съм виждал фен с моя фланелка.

- Много по-трудни ли са тренировките в сравнение с Русия и Финландия?

- Не мога да кажа, че са изцяло различни. Зависи от треньора. Но ако трябва да бъда честен, с "Рейнджърс" повече пътуваме и играем мачове, отколкото тренираме. В Аматьорската хокейна лига (АХЛ) двубоите обикновено са в петък, събота и неделя и през седмицата имаме достатъчно занимания. Стандартната им продължителност е час и половина. А в НХЛ оставаме на леда между 35 и 40 минути.

- Трудна ли бе адаптацията ви към живота в САЩ?

- Във всекидневието има много разлики. Например тук е нормално да обядваш с шапка, докато в Русия биха ти казали": "Ти луд ли си? Трябва да уважаваш останалите хора".

- Как свиквате?

- Мога да кажа, че вече съм се адаптирал.

- Как сте с английския?

- Нямам никакви проблеми. Когато бях малък, родителите ми ме пратиха в училище с изучаване на чужди езици. Говоря свободно английски от 10-годишен.

- Харесва ли ви Ню Йорк?

- Всеки почивен ден се старая да откривам нещо ново. Но мисля, че можеш да прекараш целия си живот в опит да опознаеш този град и пак да не разбереш нищичко. Харесва ми това, че всеки квартал има собствена история. Но три минути пеша от залата има корейски квартал, пълно е с магазини и ресторанти.

 

- Какво ли липсва най-много от Русия?

- Съвсем скоро с двама съотборници посетихме руски ресторант, преядохме с борш и руска салата. Нашата кухня определено ми липсва.

- Можете ли да си позволите бургер?

- Старая се да се храня правилно. Не помня кога за последно хапнах бърза закуска. Ям предимно в италиански ресторанти или в стекхаус.

- Къде живеете - на хотел или на квартира?

- Хотелът, с който работи нашия клуб, е точно до залата.

- Кой е любимият ви филм, сниман в Ню Йорк?

- Тук ли е сниман "Кръстникът"?

- Да.

- Трябва да го изгледам отново, да видя къде са заснети сцените и да ги посетя. Харесва ми и сериалът "Как се запознах с майка ви", там също става дума за Ню Йорк.

- Напускате дома си на 18 години и заживявате сам във Финландия. Как свикнахте с независимия живот?

- Трябваше да овладея готвенето и чистенето. Не ми беше никак лесно.

- Каква беше заплатата ви тогава?

- Мога да кажа, че в Русия щях да получавам значително повече. Предложиха ми съвсем минимално възнаграждение - все пак бях млад вратар, когото никой не познаваше. Но на тази възраст не трябва да се мисли за пари. Можех да си купя храна, останалото не е важно.

- Получихте ли покана от друг отбор от НХЛ през лятото?

- Не. Само от "Рейнджърс" проявяваха голям интерес към мен и ми предложиха договор.

- Имахте ли предложения от Русия?

- Имах контракт с TPS във Финландия. Моята цел №1 бе НХЛ.