Владимир Павлов се превърна в първия българин, спуснал се със сноуборд от осемхилядник. На този етап той не смята да покорява нови върхове от подобна височина, тъй като за него сноубордът е повече от хоби - той е начин на мислене, начин на живот.

Павлов се завърна преди седмица от експедиция в Непал, по време на която изкачи връх Манаслу - осми по височина в света, а след това се спусна със сноуборд до базовия лагер. За него не е важен рекордът, а осъществяването на една негова детска мечта.

"От двегодишен съм на ски, а от 14-годишен се насочих към сноуборда и това се превърна в повече от хоби. Вече над 25 години се занимавам с това. Имал съм и контузии и оперативни намеси, сред които изваден далак през 1996 г. За момента нямам планове за други осемхилядници. Рискът е твърде голям. И парите са ужасно много - за подобна експедиция в Непал отиват около 15 хиляди долара, а в Китай е двойно по-скъпо. Ще продължа с малко по-ниски върхове, които имат подходящи условия за спускане със сноуборд", разкри Павлов.

Снимка: Facebook

Българинът няма афинитет към състезателния сноуборд. Сподели още, че получава снимки и видеа от спускането си от алпинисти от цял свят, които са го заснели. Преди тръгването към Непал е получил множество предложения да заснеме цялото приключение, след което да бъде направен документален филм за него. Той обаче отказва, тъй като за него най-важното остава онзи адреналин, който усеща, докато побеждава себе си.

"Не се целя в рекорди. За мен това беше лично постижение, приключение и мечта от години", добави той.

Сноубордистът заяви, че всичко му е коствало много усилия, лишения и повече от година тренировки.

"Организацията на една такава експедиция е много мащабна, изискват се много средства, намиране на спонсори, сформиране на екип, макар че аз почти нямах такъв", каза Павлов.

Снимка: Facebook

Той изкачва връх Манаслу почти изцяло, без да ползва кислород и с цялата си екипировка. При оставащи около 700 метра решава да ползва кислородна маска, за да не загуби сили за самото спускане, което определя като по-важното за него.

"Самото спускане беше много по-бързо от изкачването и продължи около час-два. Трябваше на място да преценя условията и най-вече видимостта. Почти изцяло се движех по ледник, но винаги има риск, защото скоростта е голяма, а и ледникът е с големи цепнатини. Трябва и късмет, защото не всичко в планината зависи от теб. В крайна сметка всичко се получи перфектно", заяви още Павлов.

Като най-страшен момент от цялата експедиция той определя замъгляването на зрението си за два-три часа при слизането.

"На 6200 метра зрението ми беше като през вода и нямаше как да продължа да слизам. Стигнах до палатката в лагер две, където прекарах два-три часа с ръкавици на очите и, за щастие, зрението ми се възвърна. Всичко това го правя абсолютно сам. Не е имало паника, но ми мина през главата какво може да стане. Единствената възможност беше да ме спасят с хеликоптер", признава сноубордистът.

Снимка: Facebook

"Най-яркият ми момент от спускането е от старта при върха. Тогава беше и най-висок адреналинът. Цялото ми спускане е без кислородна маска, задъхването е страшно, но колкото по-надолу стигаш, намаляваш почивките и увеличаваш карането. Адреналинът беше като тръгвах – стръмно, много сняг, имаше и лавинна опасност, нямаше много видимост. Но за това отидох, беше контролирано спускане и нямаше паники и страхове", заяви още Павлов.

Както често се случва в живота, случайни неща няма. На връщане от базовия лагер, Владимир трябва да бъде транспортиран с хеликоптер, а пилотът в него е бил част от издирването на Боян Петров.

Получава поздрави и от приятели на покойните наши алпинисти Боян Петров и Иван Томов.