Красимир Балъков е новият селекционер на българския национален отбор по футбол. Новината не е изненадваща за почитателите, които следиха казуса с освобождаването на досегашния наставник Петър Хубчев. 

За назначаването на Балъков се заговори почти веднага, щом слуховете за рокада се появиха. Той обаче в типичния си стил отказа да коментира, докато договорът му на стане факт. 

Така начело на националния тим застава трети представител на Златното поколение, което донесе на българите най-голямата футболна радост да сега - четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994. Преди Балъков на скамейката на "лъвовете" седеше Петър Хубчев, а Христо Стоичков ръководи тима от 2004 до 2007 г.

Съобразителен, отдалечен от скандалите, почти винаги усмихнат и справедлив - такъв образ си е изградил Балъков, който за първи път ще води национален отбор.

Именно той беше архитектът в онзи звезден тим от САЩ и блестеше с технични отигравания на терена.

Балъков е роден на 29 март 1966 г. във Велико Търново. Местният "Етър" е първият тим, който има удоволствието да се възползва от качествата му. С "виолетовите" три пъти печели бронзови медали – през 1989 и 1990 г. в първенството, а през 1986 г. в турнира за Купата на България.

Пробивът му в Европа идва през 1991 г., когато преминава в португалския "Спортинг". Балъков определено знае как да впечатлява! Година по-късно е избран за най-добър футболист на страната, а с новия му тим успехите не закъсняват. Пикът е спечелването на Купата и Суперкупата на Португалия през 1995 г.

Онзи Балъков, който всички помним, обаче носи фланелката на "Щутгарт". Българският плеймейкър играе за германския тим в периода 1995-2003 г. и е част от триото Балъков-Бобич-Елбер, което е в основата на успехите на отбора. С помощта на тримата си големи играчи "Щутгарт" успява да спечели Купата на Германия през 1997 г., да стане вицешампион през 2003 г. и да се похвали с добро представяне в европейските клубни турнири. С германският тим българинът печели турнира Интертото през 2000 и 2002 г., а през 1998 г. е финалист в турнира за Купата на носителите на купи. Неслучайно клубът
организира зрелищен бенефис за плеймейкъра си през 2003 г.

Визитката на Балъков като футболист се допълва и с 92 мача за представителния ни тим. Дебютира през 1988 г., а впоследствие участва на два Мондиала (1994 и 1998 г.) и на едно европейско първенство – 1996 г.

След края на активната си спортна кариера Бала не си и помисля да се отдели от футболния терен. През 2006 г. Балъков става старши треньор на швейцарския "Грасхопърс". Следват "Санкт Гален", "Хайдук" Сплит, "Кайзерслаутерн". У нас той води бургаския "Черноморец" в периода 2008-2010 г., а през сезон 2014/2015 е начело на "Литекс". От януари 2018 г. Балъков е треньор на своя роден "Етър".

Снимка: Lap.bg

Назначаването му за национален селекционер бележи края на охладнелите му отношения със съотборниците му от Златното поколение и в частност настоящия президент на Българския футболен съюз - Борислав Михайлов. Напрежението между двамата се породи, след като той отказа да подкрепи бившия вратар срещу Иван Славков през 2005 г. Това направиха Христо Стоичков, Наско Сираков, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Любослав Пенев и Йордан Лечков, но не и Балъков.

Снимка: Getty Images

 Новият национален селекционер ще дебютира на 7 юни, когато "лъвовете" гостуват на Чехия в мач от квалификациите за европейското първенство през 2020 г.