Истанбул е специално място. От онези, които те карат да загубиш представа за време и пространство и те пренасят в един друг свят.

В турския мегаполис всичко е в големи мащаби - трафикът, историческите паметници на културата, джамиите, чаят, храната и футболната страст. Местните са луди по футбола. В града има три големи отбора - "Бешикташ", "Фенербахче" и "Галатасарай", а от няколко години сред тях опитва да си намери място и тимът на Реджеп Ердоган (б. ред. - известен като отбора на държавата) - "Истанбул Башакшехир".

Снимка: Reuters

Истанбулските дербита са ожесточени и кървави. Рядко се разминават без грозни сцени и ексцесии. Затова няма как да не ни направи впечатление начинът, по който Истанбул прие мача за Суперкупата на Европа между "Ливърпул" и "Челси". Мерките за сигурност бяха повече от затегнати - все пак двубоят бе между два английски отбора, и то извън пределите на Острова. Въпреки това нямаше никакви предпоставки за напрежение между запалянковците... защото Истанбул обича "Ливърпул" и го показваше на всеки ъгъл.

Снимка: Reuters

Градът се влюби в мърсисайдския отбор на 25 май 2005 г. в онзи епичен финал на Шампионската лига, при който "червените" направиха невиждан обрат от 0:3 до 3:3 и победиха "Милан" с дузпи. Спомняте си го, нали? Е, местните със сигурност никога няма да го забравят! 

Преди мача червеното море с привърженици на "Ливърпул" от целия свят заля известния площад "Таксим". Родният език, етносът, религията, полът и цветът на кожата нямат никакво значение. Феновете са заедно. Те пеят, танцуват и се подготвят за още една от любимите си европейски вечери.

Запалянковците на "Челси" са значително по-малко. Тук-там се забелязва по някоя синя фланелка в компанията на няколко червени. Напрежение няма, само широки усмивки и приятелски закачки.

Снимка: Райна Димитрова

Където и да отидем, ни питат дали сме дошли за мача. Следва задължителният въпрос: "За кой отбор сте?", а след отговор "Ливърпул" всички врати пред нас се отварят. В заведенията ни приемат с още по-широки обятия и веднага започват да ни разказват спомените си за онази майска вечер през 2005 г. Същото се повтаря и край забележителностите, дори и собственикът на апартамента, в който ще нощуваме, е във възторг.

Няколко часа преди мача почти няма заведение или магазин, на които да не са закачени фланелки или шалчета на "Ливърпул", а докато се разхождаме, виждаме как един мъж пише на дъска пред кафенето си "You'll never walk alone".

Снимка: Райна Димитрова

Като на истински футболен мач, не всичко е цветя и рози. Първият съдийски сигнал е близо, а достъпът до входа на стадион "Водафон Арена" е затруднен. Суматохата е голяма, проверката - щателна и бавна, а това създава леко напрежение в горещата августовска вечер.

Хората се бутат, а един англичанин недоумява какво се случва: "Първият ми мач на "Ливърпул" беше през април 1966 г. Живея в покрайнините на града. И ние чакаме на опашки, за да влезем на стадиона, но никога по този начин. При нас обикновено вали, а не се потим от жега в тълпата", споделя белокосият фен на мърсисайдци, докато чакаме пред стадиона.

Снимка: Райна Димитрова

"Ливърпул" не изневерява на стила си и печели още един инфарктен мач. Въпреки смелата си игра, не всички млади футболисти на Франк Лампард издържат на напрежението.

Снимка: Райна Димитрова

Истанбул отново се оказа късметлийско място за "Ливърпул". Преди 14 години красивият турски мегаполис прие отбора на Рафаел Бенитес като свой. На 14 август 2019 г. Истанбул показа, че момчетата на Юрген Клоп никога няма да вървят сами, а феновете на тима винаги са добре дошли да пият чай, да хапнат баклава, да си поговорят за футбол или просто да се насладят на залеза над Босфора.