Те са четирима, финалисти са в най-силното волейболно клубно първенство в Европа - италианското, сънародници са... и не съвсем.

Вилфредо Леон от "Перуджа", Османи Хуанторена, Роберланди Симон и Йоанди Леал от "Лубе Чивитанова" ще играят във втория мач от финалната серия в Италия днес (4 май). Срещата може да гледате пряко по RING от 19:00 ч. 

Четиримата са едни от най-добрите в света и идват от една от най-силните волейболни нации. Родени са в Куба, но не са точно кубинци. Или по-скоро не са желани в своята родина. 

Мъжкият национален отбор по волейбол на островната страна спечели бронз на олимпийските игри през 1976 г., двукратен сребърен медалист от световни първенства (1990, 2010 г.) и победител в Световната лига през 1998 г. е.

В последните години обаче на Острова на свободата не броят победите и титлите, а бягствата. Играчите от националните отбори в страната мечтаят за едно - да заминат на международно състезание и... да не се върнат. Според различни източници така са постъпили над 150 спортисти, което всъщност е нищожна цифра на фона на нелегалните мигранти, които търсят начин да напуснат Куба. Това направиха и нашите четирима герои. В търсене на по-добър живот, по-приемливи условия, по-високи заплати и по-лесно постигане на мечтите си да докоснат световния връх, те съблякоха фланелките на националния тим на своята родина и никога повече не се появиха до мрежата с тях.

26-годишният Леон вече е поляк. Не по рождение, а по любов. След 4 титли от Шампионската лига със "Зенит" Казан, той облече фланелката на "Перуджа" и днес е на финал в Италия.

 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.

Merry Christmas! Wesołych Świąt! Feliz Navidad!

Публикация, споделена от Wilfredo León Venero (@wilfredo_leon_official) на

През 2013 г. той реши, че няма да се завърне в родината си. От тогава остана без национален отбор, но приюти в сърцето си съпругата си Малгожата - полякиня, от която вече има и дъщеричка Наталия. Бонус в любовната история на Леон, който получаваше почти 1,5 млн. долара на сезон в Русия, е фактът, че взе полско гражданство.

Османи Хуанторена не действа така. Неговата съпруга Гленда е от Куба и го следва през цялото приключение. През 2006 г. той решава, че няма да се прибере у дома и вратата на националния отбор за него остава завинаги затворена.

10 години по-късно съотборникът на Цветан Соколов играе за първи път на олимпийски игри. На гърдите му е италианският флаг. Именно там оценяват таланта му и му дават възможност за изява на големи първенства до 2018 г., когато Османи обяви официално, че се отказва от националните тимове. И все пак успя да прибави към колекцията си от медали и отличия сребро от олимпийските игри в Рио през 2016 г.

 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.

Mangiare sempre e buono #lube #cuba #bulgaria

Публикация, споделена от Robertlandy Simon Aties (@robertlandy13) на

Високият 208 см Роберлнди Симон все още е "бездомен", що се отнася до национални отбори. Той защитава цветовете на Куба до 2010 г. След това избира несигурния път да продължи кариерата си в Бразилия, а от там се прехвърля в Близкия изток и в Италия, където облича фланелката на "Лубе" през 2018 г. 

Всъщност имаше вариант Симон да стане... българин. За това се заговори в началото на 2019 г., но 32-годишният волейболист получи отказ и едва ли пак ще излезе на игрището като играч на който и да е национален отбор

Йоанди Леал също се "спасява" от родината си в Бразилия. И вече има гражданство и позволение да играе в националния тим на една от най-волейболните нации в света. Той все още чака своя шанс. 31-годишният посрещач се надява, че през 2019 г. най-накрая ще направи дебюта си за Селесао, след като за последно игра на международен турнир през 2010 г.

Не си мислете, че кубинските волейболисти са едни безгрижни атлети, които просто избират в кой национален отбор да играят. Съдбата им често ги сблъсква с яростен отпор от местни фенове и колеги. Леон все още не е дебютирал за Полша по една единствена причина - феновете не го искат! Хуанторена трябваше цели 9 години да се бори не само с бюрокрация, но и с онези погледи изпълнени с въпроса: "С какво пък този е по-добър от нашите момчета и защо иска да заеме тяхното място?". 

И въпреки това никой не може да отрече, че четиримата кубинци... или не съвсем - Леон, Хуанторена, Симон и Леал, които днес се борят за титлата в Италия, са добри! Дори много добри! Едни от най-добрите! И едни от най-нещастните. Те винаги ще бъдат "чуждите" и "новите" в отбора, просто защото са се родили на един приказно красив остров, на който не виждат перспектива, но не са отказали да се борят за мечтите си. 

И докато чакат да бъдат признати в националните отбори, в клубните си те са звезди. А това правят най-добрите като тях - светят и се стремят към блестящи трофеи. Като шампионската титла на Италия. За целта някой от тях трябва да победи. Кой? Гледайте днес (5 май) от 19:00 ч. пряко по RING втория мач от финалния плейоф между "Лубе Чивитанова" и "Перуджа".