"Ако успееш да ходиш отново, това би било невероятно постижение". Тези думи чува преди три години 28 годишният Ед Джаксън. Професионален състезател по ръгби, който току що, е осъществил мечтания трансфер. 

Същият този човек, три години по-късно, по време на социалната изолация, "изкачи" в дома си във Великобритания най-високият връх на планетата – Еверест. Или по-скоро неговата височина, но по стълбите на собствения си дом.

На Джаксън са необходими четири дни, за това постижение. Забележете - цялата тежест на тялото му пада само на десния крак. Защо?

През 2017 г. претърпява инцидент, след който лявата част от тялото му е обездвижена. Въпреки това той се включва в предизвикателството, като набира над 50 000 долара за Британската здравна служба.

„Беше лудо, странно и прекрасно и нещо. Съвсем различно! На моменти беше болезнено, монотонно и скучно, но, виждайки набраните средства, беше вдъхновяващо", споделя Ед след дългото изкачване.

Нека обаче върнем лентата назад. На 8 април 2017 г., Джаксън изпада в кома. В един от почивните му дни, Джаксън и приятелите му се наслаждават на хубавото време, като си правят барбекю. Един басейн обаче преобръща живота му. Ед се опитва да скочи в него, подхлъзва се и удря лошо гръбначния си стълб.

Не помни почти нищо от случката. Претърпява няколкочасова операция, след която не усеща нищо в тялото си от врата надолу. Травмите са много сериозни, а като човек в разцвета на спортната си кариера, първият му въпрос, когато успява да проговори в болницата, е "Ще мога ли да играя ръгби отново?".

Отговорът е очакван, но и болезнен.

Докторите му обясняват, че е възможно да минат дълги години, преди изобщо да използва крайниците си. Тогава Ед е едва на 28 години. Току-що е направил трансфер от „Бат“ в „Нюпорт“ .

Тази история обаче продължава като урок по живот, урок за всички нас. Точно три дни му отнема да зажиивее с факта, че спортът е в миналото.  На третия ден казва на годеницата си Луис, да организира направата на уебсайт, в който да започне да въвежда всички детайли от възстановяването.

"Искам да имам дневник, защото аз отново ще спортувам", казва Джаксън.

По време на рехабилитацията, за пореден път чува, че ще е цяло чудо, ако успее да проходи. Напук на медицината, на 28-годишна възраст Ед Джаксън прохожда. За втори път живота си се научава да ходи. Успява още на шестия месец след операцията. Този път прохожда с помощта на патерици, бастун и непоколебимата воля да докаже, че може. Първите стъпки, най-трудните, са направени.

Ед не само се е изправя на краката, а насочва погледа си нависоко – към планините, към завладяването на върхове. Едва направил първите крачки, вече мечтае. Мечтае да изкачи Сноудаун (най-високия връх в Уелс). И какво си мислите?

Прави го. През април 2018 г., по-малко от година след инцидента! За него това е върхът на света и не крие сълзите си. Всички тръгнали с него изпитват невъобразимо възхищение и задоволство сякаш е изкачил... Еверест.

Непрестанно тренира, играе всякакви игри за хора с увреждания и не спира да мечтае за Хималаите. През септември 2018-та прекарва два месеца, катерейки по-ниски върхове. Достига около 1850 метра височина, минава през няколко базови лагера за алпинисти и описа в онлайн дневника си преживяванията. Точно, както си е обещал на третия ден от инцидента.

Ако целите му в спорта са били високи, то сега погледът му е насочен възможно най-високо, буквално. Иска да е първият инвалид, който се покорява Еверест. Вярва, че е физически е подготвен да го направи, въпреки че трудностите изглеждат толкова много..., но да не забравяме, че лекарите не му даваха големи надежди изобщо да проходи.

Три години след инцидента, не само катеренето дава смисъл на Ед след инцидента. Той е горд основател на фондацията „M2M“, като целта пред Джаксън, е да събере 250 000 долара и да построи с тях клиника за рехабилитация на хора с гръбначни травми в Непал.

"Постоянно имам с какво да се занимавам - разказва бившият ръгбист. - Телефонът звъни често, търсят ме хора с възможности, научили за моята битка. Търсят ме и непознати хора, които са преживяли сходна травма като моята. На всеки опитвам да помогна, като първото ми изречение, като чуя отсреща "никога няма да проходя", е:

"Кой ти го каза, приятел!? Ще видиш, че нищо не разбират!"., споделя вдъхновяващият Ед.

Позитивен, вдъхновяващ, непримирим. Как се е научил да обича и цени живота толкова много живота? Приятелите  и съпругата му често задават този въпрос. Аз самата си го задавам. Повече на себе си, отколкото на него. Прави го, защото обратното е загуба на енергия и време. Животът е за живеене, не за оплакване. Вярва, че: „Животът е серия от предизвикателства. Не можеш да ги оставиш да те тушират на земята. Просто учиш уроците си от тях и продължаваш.“. Тези думи споделя на своя 30-ти рожден ден.

Това е една история, на която попаднах благодарение на настъпилите времена, в които всички ние живеем сега. Може би щях да науча за смелото сърце Ед Джаксън след време, но със сигурност щях да съм закъсняла. Закъсняла да открадна от силата и волята на един непримирим човек.  Мечтата на Ед за Еверест звучи налудничево. Почти всеки един от вас си го мисли. Та, колко подготвени, напълно здрави алпинисти са тръгвали и завинаги са оставали в прегръдките на Хималаите. Така е, но нека не забравяме, че преди три години Джаксън чува „Ако успееш да ходиш отново, това би било невероятно постижение".“ Може и да не успее да достигне до най-високата точка на планетата, но едно е сигурно – той ще опита!

bTV призовава: останете си вкъщи!