Срещаме се с един французин, който се чувства като у дома си в българското футболно първенство. Защитникът на ЦСКА Александър Барт има 12 отличия за 6 години. Това го превръща в най-титулувания чужденец по родните терени. 

Александър Барт за първи път прекрачи прага на музея на славата на стадион "Българска армия", за да се срещне с екипа ни. Французинът бе посрещнат от Александър Манов, директорът на музея, който на 89-годишна възраст помни историята на всичките 1054 трофея намиращи в сградата на стадиона в Борисовата градина.

След кратък урок по история, Александър е готов да започнем интервюто.

Чувстваш ли вече България като твой дом, след толкова години прекарани и в "Литекс" и в "Лудогорец", сега вече в ЦСКА?

- Да, естествено, че се чувствам като у дома. Аз 7 години играех тук, после 2 години извън България. Макар че съм чужденец викам "две години в чужбина". Сега се връщам и много се радвам, защото наистина тук се чувствам като у дома.

Освен втора родина и много футболни успехи, в България, Александър Барт създаде и семейство. Среща половинката си Свилена по време на престоя си в Разград, а вече е и горд баща на двамата си сина.

Как дойде моментът, в който ти се реши на стъпката за предложение на брак и създаване на семейство, трудно ли беше?

- Още няма. Аз се бъзикам с нея, защото и казвам "не съм сигурен още". Две деца имаме. Естествено, че ще ѝ предлагам, но може би в края на кариерата ми, сега не бързаме.

Как се променя животът на един мъж, когато вече има две малки невинни създания, които държи в ръцете си и те го наричат Папа?

- Да, няма по-хубаво от това. Децата, направо ми напълниха душата и да ти кажа те сега са си в Разград даже и ще се приберат във вторник, нямам търпение да сме всички заедно. И естествено, че жена ми промени живота за добро. обаче децата  - това вече нямам дума да ти кажа колко е хубаво, всички които имаме деца знаем това.

Как ще ги възпитавате, да са повече българчета или повече французи ?

- Не, няма да са повече или французи или българи. Те са си 50 на 50. Жена ми вкъщи им говори на български, а аз има говоря на френски. Той Матьо сега отива на френско училище, тук в София, което според мен е много хубаво, защото той в училище говори френски, а вкъщи български и може да говори и двата езика, което е много важно, защото да се разбираме и с бабите и дядовците, на френски и български от моя страна и от страна на жена ми, това е супер.

Той осъзнава ли татко какво прави? Знам че е идвал на твои мачове, гледал те е, знае ли че татко му е звезда, че е футболист?

– По скоро той е моята звезда. Да, знае че съм футболист. Даже всеки път, когато се обличам така той ми казва "Папа, гол, гол, гол".

Когато дойде моментът за семейството, ти имаш една прекрасна съпруга, две дечица, това ли е моментът в който осъзнаваш, че може би не винаги най-важното е футболът и това, което се случва на терена?

- Да, точно така. Това което научих е, че футболът не е на първо място, а семейството е на първо място. Според мен един мъж не е мъж, ако не се грижи за жена и деца и това сега ми е на първа позиция, след това е футболът.

В първите си години в България, Барт беше известен със слабостта си към нощния живот и нарушаване на режим. 31-годишният Александър, обаче вече е друг човек.

По какъв начин се промени Александър Барт? Аз те помня още преди много години винаги с майтапите със закачките със шегите. Наложи ли ти се да станеш по-отговорен заради семейството, заради децата?

Пак съм така, не мисля че съм се променил. Това което промених, ти знаеш, преди имах проблем с нощен живот, това всички го знаем. Бях на 22 години, живеех сам и така вече изобщо не ме интересува да излизам, само отивам на тренировка и нямам търпение да се прибера вкъщи и да виждам децата, жената и сега се боря два пъти повече и заради тях.

А как мислиш, човек трябва ли като е млад да изживее от всичко, че да не му липсва след време, за да е готов за семейството, за жената?

- Всички сме различни, всички имаме различна история. Според мен, ако искаш да си професионален футболист трябва да си сериозен, да не излизаш , да не пиеш, да не пушиш. Дали си на 20 или на 30 години, няма значение. Аз когато бях на 20 години, знаех го това, но правих всичко. Излизах и се забавлявах, обаче сега, когато говоря с по-млади футболисти, естествено че им казвам, че това не е правилният път за професионалния футболист.

Успехите са неизменна част от кариерата на Барт в България. Защитникът има общо 12 трофея за 6 години престой у нас.

Където си играл до момента си печелил титла, имаш ли си собствен малък музей вкъщи?

- Имам, да. Но във Франция. Макар че много от медалите, които съм печелил съм ги подарявал на феновете, след мачовете. Имам си във Франция. Майка ми всичко пази, всичко е вкъщи.

Дали Барт си спомня световното първенство през 1994 г. вижте във видеото с цялото му интервю: