Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова, Цветелина Стоянова и Любомира Казанова. Името на всяка една от тях предизвиква асоциация с другите. Те тренират, живеят, радват се и плачат заедно! Те са българският ансамбъл по художествена гимнастика!

Момичетата на треньора Ина Ананиева спечелиха поредното и най-сладкото отличие в кариерите си – бронзов медал от олимпийските игри в Рио де Жанейро. Третото място е важно, тъй като то бележи края на една епоха – тази на петте красавици, с чиито емоции цяла България живя.

Пет от тях вече познават чувството да си на олимпийски игри – те бяха част от състава, който стана шести в Лондон през 2012 г.

За това и игрите в Рио бяха поставени като крайна точка  - перлата в короната на едно достойно представяне, изпълнено с много емоции и благородни метали.

Да наследиш „Златните момичета” на Нешка Робева, които имат в актива си 14 шампионски титли от световни първенства, 14 шампионски титли от европейски първенства, 5 от световни и европейски купи и 2 сребърни медала от Олимпийски игри не е лесно.

Със събирането на такъв състав се нагърбва Илиана Раева. Тя внимателно подбира гимнастичките, които да предостави в ръцете на треньора Ина Ананиева.

Снимка: Getty Images

И приказката започва! Тренировка след тренировка, съчетание след съчетание, турнир след турнир. Първи, втори... десети, двадесети медал.

През 2014 г. момичетата стъпват на световния връх. Печелят злато в многобоя на Мондиала в Измир. За първи път от 18 години България отново има „златни момичета”.

Снимка: Getty Images

Триумфите на световните купи дори не са новини. Медалите на грациите ни са безброй! Повярвайте, опитахме се да ги преброим...

Само за 2016 г. те имат 13, а тя е най-тъжната за петте състезателки. Причината не е само, че е последна.

На 14 юни грациите ни заминават за Европейското първенство в Израел. На мястото на Цветелина Стоянова, която е титулярка, в самолета се качва младата резерва Любомира Казанова. Първоначално от щабът обявява, че гимнастичката е контузена.

Снимка: Lap.bg

Няколко часа след това Цвети прави опит за самоубийство, скачайки от шестия етаж на жилищен блок. Шокът не е само за момичетата, а за цяла България. Стоянова е приета в реанимацията на „Пирогов”, а лекарският екип успява да запази живота ѝ.

Щабът и гимнастичките остават в Израел, въпреки притеснението, мъката и хилядите критики към тях, че не са до съотборничката и приятелката си. Момичетата на Ина Ананиева затварят устите на всички по единствения им познат начин – с медал! След само три дена подготовка в този състав, грациите стават трети на обръчи и бухалки.

Снимка: Getty Images

Прибирането е емоционално. Момичетата не се оправдават за това, че са продължили да правят това, което Цвети би искала.

„Всичките неща, които се казваха... Че сме я оставили, това са пълни глупости! Защото Цвети е семейство и ние никога няма да я оставим! Забранявам да се говори против нас и против треньорите ни! Защото ние направихме всичко възможно, защото ние се съгласихме да стъпчем една мечта от толкова години, само в името тя да е добре!", казва през сълзи Ренета Камберова.

Още на следващия ден грациите са в „Пирогов”. Те оставят един бронзов медал и на Стоянова.

В невидим герой в този период се превръща 18-годишната Любомира Казанова, която показва не само добра техника, но и силен характер. Това казаха и всички момичета в последното си състезание: „Героят тук е Бубето!”

Снимка: Getty Images

Рио беше черешката на тортата. Грациите спечелиха бронз и играха... като за последно.

Мишето, Хриси, Рени, Цвети Найденова, Бубето и Цвети Стоянова – те всички са доказали, че могат. Могат да печелят, могат да се усмихват, въпреки трудностите, могат да бъдат великолепни, могат да признават грешките си, да застават с високо вдигната глава и да поемат отговорност. Шестте момичета, които пленяват с усмивка, грация, страст и сила. Единен организъм, устремен към победа.

Снимка: Getty Images

Те се разделят с голямата спортна сцена, но не и с любовта на българската публика, която години живее с техните върхове и спадове. Момичетата, които ще останат в спомените на всички с неизброимото количество медали и титли, но най-вече с тоновете емоции.

Те казват „Довиждане!”, но не и „Сбогом!”, защото дълги години имената им ще бъдат споменавани като пример за техните наследнички.