Сряда вечер. Таксито ни стоварва пред „Уембли парк“ минути преди ефир за спортните новини на bTV в централна емисия. С колегата-оператор Борислав Мавров слизаме със скок от колата и успяваме да осъществим живата връзка. Навън е тъмно, но красиво.

Стоим на метри от залата и стадиона, където в събота вечер Кубрат Пулев ще се боксира с Антъни Джошуа за световната титла по бокс в тежка категория. Зад нас е и самият хотел „Уембли Хилтън“, в който са настанени боксьорите. В него успяхме да се настаним и ние, водени от единствената мисъл да бъдем възможно най-близо до Кубрат и целия му екип.

Мисията да осъществим среща обаче се оказва невъзможна. Пулев, брат му Тервел, за когото Лондон е щастлив град (на олимпийските игри в Лондон 2012 той печели бронз в полутежка категория – медал, който остава и последен за българския бокс от най-великия спортен форум на планетата досега), треньорите му – Михаил Таков и пристигналият от САЩ Ибн Кейсън, известният кътмен Руди Ернандес, също прелетял океана, за да пази главата на Кобрата от ударите на Джошуа – всички те обитават шестия етаж от хотела.

Ние сме с един етаж по-надолу. Вратите на стълбището стоят отключени, заради опасност от пожар, но вратите на етаж №6 не помръдват. Специални охранителни камери са насочени към всеки, застанал пред тях, а проникването вътре може да се осъществи единствено с карти, но не и такива, с които ние влизаме на собствения си етаж.

Отказваме се, защото опасността да ядосаме охраната на хотела, която вече знае, че сме техни гости, е реална. Успяваме някак си да уговорим явка с Тервел Пулев, веднага след откритата тренировка на брат му – уви, до която бяха допуснати отново единствено британските медии.

Носим нещо важно за Кубрат от София и срещата с Тервел е, за да му го предадем, а и да опитаме да се разберем как бихме могли да стигнем и до Кубрат.

Снимка: Mark Robinson and Dave Thompson/Matchroom Boxing

И така стигаме до сакралния за цялото това спортно събитие етаж №3. На него е входът за „балона“, в който от дни наред стоят изолирани, тествани почти всеки ден и затворени за външния свят, без право да напускат хотела, всички боксьори, които са част от гала-вечерта в събота.

Асансьорите, с които обаче идваме ние и тези, с които се придвижват бойците, са различни. Озоваваме се от двете страни на коридора, делят ни ескалатори, които нямаме никакво право да ползваме, а на секундата, в която се появяваме, попадаме в „епицентъра на бурята“ – право в очите на дузина масивни охранители. Те очевидно не са щастливи да ни видят там.

Снимка: Mark Robinson and Dave Thompson/Matchroom Boxing

Изпадат в ужас, когато виждат, че Тервел се насочва към нас, и не искат и да чуят, че можем да му предадем, каквото и да е. „Не, не, ние ще му предадем пакета“, настояват бодигардовете и все още учтиво, но категорично ни молят незабавно да си тръгнем.

Правим го. Така и не дочакваме Кубрат, който всеки момент се очаква да мине по отсрещния коридор, за да отиде на тренировка.

В далечината, секунди преди него обаче мерваме фигурата на неговия съперник Антъни Джошуа, който мигновено е уловен от обектива на колегата фотограф от LAP.bg Любомир Асенов. Той успява да го щракне, без никой да разбере, че снима и без да разгневим допълнително охраната.

Снимка: Любомир Асенов, LAP.BG

Камерите, които бдят за сигурността в целия хотел от 361 стаи, наброяват повече от 80. Над 100 обаче са униформените, наети, за да не пуснат дори пиле да прехвръкне в близост до „балона“. Нещо повече, от сутринта, на същия този трети етаж, на който за кратко и от разстояние все пак срещнахме Тервел Пулев, вече има опънат дълъг и висок черен параван. На етаж №3 е и ресторантът, който за щастие е достъпен за обитатели на хотела. Например такива като нас, с колегата Борислав Мавров, макар че по наблюденията ни в първите 24 часа престой, други случайни гости, камо ли туристи, почти няма. Етажите за свободен достъп буквално пустеят.

Включвам бързо телефона. Нямам време за сценарий, нито за повторения и записвам онова, което мога. Колкото, за да ви покажа и разкажа, че понякога човек може да е на една ръка разстояние от друг, да го делят 10 стъпала, но накрая една врата остава заключена.

Пандемия е. Коронавирусът промени всичко. Включително провеждането на елитните спортни състезания. Прибираме се по стаите и зареждаме мобилните телефони, които очевидно ще бъдат основното ни оръжие до събота.