Тази история е за 60 метра: най-кратката дистанция в спринта, но една от най-дългите в живота на две момчета, орисани да бъдат заедно. Точно 60 метра разделят Борислав и Радослав Цонев до мечтата: да се завърнат отново на терена с екипа на "Левски". Метри, които съдбата отреди близнаците да изминат заедно.

Двамата се присъединяват към "синия" клуб от "Пирин" на 14, а само 2 години по-късно, на една и съща дата, дебютират за "Левски".

"Ние бяхме притеснени, вълнувахме се доста. И сега има добри футболисти, но тогава "Левски" може би бе много силен отбор и тези страхотни играчи, които бяха, вдъхваха при нас респект и уважение.", спомня си Борислав.

През 2016 г., напускайки "Левски", двамата търсят ново футболно приключение, но знаят, че един ден отново ще се завърнат: "Когато си тръгнахме, не беше много приятно, тъй като бяхме прекарали 7-8 години тук. През цялото време, в което аз бях в чужбина, се надявах и знаех, че един ден – рано или късно, ще се върна. И така се случи.", коментира Радослав Цонев.

Пожелаеш ли нещо да ти се случи, рано или късно, то се осъществява. В това напълно вярват близнаците, които през септември, 4 години след раздялата си с "Левски", получават възможността отново да бъдат част от тима. Без да се колебаят, приемат. И отново са на ст. "Георги Аспарухов". Заедно.

Трудното положение на клуба не ги притеснява, дори напротив - амбицира ги.

Снимка: Lap.bg

"Може би сега, когато сме пораснали, осъзнаваме колко и ние държим на този клуб и колко го обичаме. Този клуб ни е дал доста и ни е изградил като хора, като личности. Сега беше моментът, в който "Левски" е опрян до стената и ако мога да помогна, аз съм такъв човек, че съм готов да помагам. Затова дойдох. Г-н Тодоров - той ни покани. След това и с г-н Сираков разговаряхме. Това бяха хората, които искаха да се върнем. Имах и други оферти, но бях си решил да помогна в този тежък момент на клуба.", коментира Борислав.

Времето далеч от "Герена" е било ключово за Радослав, за да оцени важността на клуба: "Ние сме били 4 години извън "Левски". Може би това време беше достатъчно, за да разберем какво е клубът, как "Левски" играе във всеки мач, как феновете и цялата общност приемат отбора. Мисля, че като цяло сме го осъзнали доста отдавна."

Снимка: Lap.bg

Близнаците бързо се превръщат в любимци на "сините" фенове. Но точно тогава всичко се преобръща. Контузията се случва за една част от секундата и… всичко се проваля.

"Когато Радослав се контузи, бяхме на 5 метра един от друг. Не видях какво точно се е случило, тъй като бях концентриран върху случващото се на терена. Ние не сме такива, че да лежим по терена, ако няма по-сериозна травма. Аз го попитах дали иска доктор, а той каза: "Няма да мога да продължа!" и веднага разбрах, че е по-сериозно. Вече след това – на полувремето и след мача, се разбра, че е по-сериозна травмата. Доста неприятно се почувствах. По време на мача с "Ботев" Враца бях разконцентриран и излишно изнервен. Следващата седмица, като знам, че не е добре… Като разбрах за контузията, изобщо не ми беше приятно да тренирам.", споделя Борислав.

Снимка: Lap.bg

Орисани да бъдат заедно, те са рамо до рамо… и при възстановяването си. Борислав получава същата контузия само седмица след своя брат-близнак.

"Вкъщи бях. Гледах мача по телевизията и… какво да Ви кажа… Като падна, аз не видях много добре какво точно стана. Погледнах, видях, че е 6-ата минута на мача – минутата, в която и аз се контузих, и веднага си помислих най-лошото. Малко след като се случи, вече беше в съблекалнята и… мисля, че той ми се обади. Попитах го: "Какво усещаш?" и отговори: "Боли ме много коляното, обърнах го". Не си спомням какво точно ми каза. Аз му казах: "Спокойно, каквото е трябвало да се стане, вече е станало. Не го мисли." Беше доста шокираща ситуация, тъй като аз още не бях излязъл от шока, който изпитах една седмица по-рано. Не бях приел още нещата, но… трябваше да минем и през това.", припомня си Радослав Цонев.

Даващи си кураж един на друг, Борислав и Радослав се подлагат на операция по пътя към своето възстановяване.

"В един и същи ден ни оперираха. Бяхме един до друг след операциите. Една седмица след това в болницата бяхме постоянно заедно. Просто така ни е било писано.", коментира Радослав.

"Тези две неща – от един стрес в друг стрес, малко трудно ги преживявахме, но аз съм преминал през тези неща. Вече съм малко по-силен. Може би и затова сега сме малко по-позитивни. Доста пъти съм си задавал въпроса "Какво щеше да се случи, ако не се бях контузил?" през последните две седмици, но веднага гледам да изчезне тази мисъл от главата ми, тъй като не мога да променя това, което се случи, и само излишно ще се натоварвам психически.", споделя с тъга Борислав Цонев, който се представяше отлично със "синята" фланелка.

Снимка: Lap.bg

Отброявайки дните до своето завръщане, Борислав и Радослав мислят само за едно: отново да стъпят на ст. "Георги Аспарухов".

"Броя дните ден за ден. Боби постоянно ми казва: "Не гледай дните, защото така по-бавно минават!". На мен ми е обаче за първи път. Броя постоянно дните, гледам календара, колко мачове остават, кой мач евентуално можем да се завърнем и такива неща. Има доста време и е по-добре да не го мислиш. Може би скоро ще облечем фланелките и ще играем пак.", признава Радослав.

"Много или малко са тези 60 метра? От личен опит знам, че търпение трябва. Нужно е доста търпение. Тези 60 метра са малко, но всъщност доста неща се случват през тези 6 месеца. Доста тренировки. Най-вече е важно да запазиш позитивното в себе си и, ако можеш, всеки ден да се подобряваш. Когато видиш, че ти е закачена фланелката на мястото, това означава, че си минал през поредния труден период. Ще продължаваш да играеш и да се бориш.", признава тръпнещият в очакване отново да бъде в игра Борислав Цонев.

Пътят към тунела, водещ до терена, продължава. Дълъг, труден, но преодолим за близнаците, които, колкото и да бъдат далеч един от друг, винаги се завръщат. Заедно. Така, както очакват да се случи в края на 60-те метра, където вместо възстановителния център, ще виждат светлините, които ще бъдат насочени към тях, за да излязат отново със "синята" фланелка.