Усмихната, амбициозна, упорита. "Момичето зад маската" - тя е Йоана Илиева. Една от големите надежди на българската фехтовка. Само на 17, но вече знае как да покорява върховете. Талант, последователност и много, много труд. В това се крие рецептата за успех в непознатия свят на фехтовката.

В началото на април българското момиче спечели бронзов медал на сабя на световното първенство за кадети и младежи в Торун и си гарантира Световната купа на сабя до 20 години.

БРОНЗ ОТ СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО

Последният български медал от шампионат на планетата за България е от далечната 1987 година, спечелен от легендарния сабльор Васил Етрополски. Йоана отваря нова страница в българската фехтовка, след като нито една дама преди нея не е постигала нещо подобно.

"От 30 години никога не се е случвало, но при жените – изобщо нямаме такъв успех. Много е приятно всички да ме поздравяват. Постоянно ми звънят хора и ме поздравяват. Изключителна емоция."

ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Йоана избира съвсем рано фехтовката. Или по-скоро фехтовката избира нея. Началото е поставено, когато тя е само на 8-9 години. Треньори по фехтовка пристигат в нейното училище, за да популяризират спорта си и когато вижда оръжията, веднага разбира, че това ще бъде нейното любимо занимание извън училище. От съвсем малка пробва различни спортове, но веднъж опитала фехтовката, усеща, че това ще е нейното призвание и няма никакво намерение да го сменя.

"Определено мога да кажа, че маските и сабите привлякоха вниманието ми. Обстановката в самата зала и хората – карат те да останеш. В началото не бях особено талантлива, но ние 80% от времето си сме заедно и всичко това е много хубаво. Аз се различавам от другите, защото има неща, които аз много искам да правя. Да, но правя много по-стойностни неща!"

ТРЕНЬОРЪТ

Преди близо 10 години влиза в залата, но първите 3-4 години изобщо не ходи по състезания, а само тренира. Защо? Защото е една от най-слабите във възрастта си. През годините човекът, който плътно стои до нея и вижда това, в което малцина вярват, е личният й треньор - Ивайло Воденов.

"Толкова много състезания са минали, че съм се научила да не чувам никой друг освен него. Не може всеки човек да стои до теб. Ако се напаснете, както ние – се получава много хубава химия и действия на пътеката. "Можеш" и "вярвам в теб"  - са най-мотивиращите думи, които мога да чуя от моя треньор."

"Тя тренира най-много от всички, преди и след училище, тук в моята стаичка си пише домашните. Дете, което се справя само с живота.", споделя треньорът й.

ИДОЛЪТ

Йоана тренира във фехтовалната академия на Васил Етрополски. Младата ни надежда в този спорт не крие вълнението си от всяка среща със своя идол. Вярва, че допирът до него ще й донесе успех на бъдещите състезания. Илиева вече гордо реди купите и медалите до отличията на Етрополски.

"Когато той ме поздрави е три пъти по-ценно от всеки друг. Витрината на Васил Етрополски е точно до моята и снимките ни са почти една до друга. Това ми показва защо се боря и как трудът наистина се отплаща. Винаги. Не съм достигнала неговото ниво, но ми показва, че има още върхове, които да покоря."

РИТУАЛИТЕ

Като във всеки друг спорт и във фехтовката напрежението е огромно. Необходима е силна психика. Като повечето спортисти, Йоана също е намерила свой начин да се справя с напрегнатите моменти.

"Аз съм пълна с ритуали. Винаги съм с една и съща блуза, с едни и същи фехтовални чорапи, винаги разтягам. Суеверна съм от тази гледна точка, но мисля, че ми се получава. Вярвам, че това допринася за успехите ми."

НЕУСПЕХИТЕ, КОИТО ВОДЯТ КЪМ ВЪРХА

През тази година талантливата фехтовачка спечели три състезания, валидни за Световната купа, записа едно второ и две трети места, а третата позиция в Торун я направи недостижима на върха. 

"Аз съм имала много неуспехи преди тези медали. Определено, когато вече имаш медали, един провал е доста по-тежък. Важно е след неуспеха да се изправиш и да покажеш, че с нови сили продължаваш. Загубите учат, че когато дойдат победите, не трябва да се главозамайваш. Искам да не спирам дотук. Аз не искам да съм просто едно лице, което има добри успехи. Искам фехтовката да стане моето бъдеще, моята професия и да мога да се развивам."

ФРЕНСКИ ЗА РАЗНООБРАЗИЕ

Прекарва поне по 4 часа в тренировките. Освен в залата, тя ходи на фитнес, бяга, ходи на походи в планината. Това със сигурност не е всичко. Преди да бъде състезател, тя е ученичка. Ученичка в 35-то СЕУ "Добри Войников", където изучава френски. Всяка сутрин в 7 часа Йоана се отправя към училище с автобус 304, за да влезе в ролята на... ученичка. Заради постоянните състезания, отсъствията в училище са прекалено много. Но и там впечатлява с талант, амбиция и постоянство.

"Миналата година Йоана беше на състезание в Мексико, а класът трябваше да представи домашна работа. Изненадах се, когато получих на мейла си домашната работа на Йоана. Дори, ако на предния ден се е завърнала от състезание, на другия ден е на училище, готова за изпитване. По нищо в класната стая Йоана не демонстрира, че е спортист на световно ниво.", споделя класният ръководител на Йоана – Ивелина Петрова.

ГОЛЯМАТА МЕЧТА

След медала на световното първенство, Йоана е готова за още по-големи успехи. Най-силно мечтае да надмине своя идол Васил Етрополски, който остава на косъм от олимпийския медал.

Ще направя всичко възможно да се класирам за олимпийските игри в Токио, но не смятам това да си го поставя на преден план. Искам да подобря играта, за да може, когато отида – аз да съм фаворитка за медал и да го взема. Не всеки има възможност да участва на олимпийски игри. Дори само да отидеш, ти вече си един от избраните. В момента, в който вземеш медал, ти не просто си избран – ти е трябвало да бъдеш там – ти просто си победителят в цялата игра.

Догодина Йоана е абитуриентка. Не си се представя в рокли, но все пак в специалния ден ще изненада всички. През всички други дни... тя слага маската, взима шпагата и се превръща в себе си? Или може би в супергерой. Супергерой, който може да постигне всичко. Супергерой или супермомиче, преценете вие.