6 световни титли, 9 златни медала от европейско първенство, десетки спечелени схватки. Смята, че богатата й витрина от трофеи не е достатъчна. Има място за още.

За Мария Оряшкова голямата мечта са олимпийските игри – надпревара, в която тя не може да участва със самбото, тъй като този спорт не е включен в олимпийската програма.

"Прави се всичко възможно спортът да бъде част от олимпийските игри през 2024-а година. Остана да се надяваме, че това ще се случи.", коментира Оряшкова.

Снимка: Български олимпийски комитет

Затова от 3 години Мария се е насочила към тренировки в борбата, за да може да получи своята възможност да се изяви на най-голямата спортна сцена.

"Преди доста години се пробвах в борбата. Беше ми много ниска категорията и ми беше изключително трудно да стигна нужните килограми. Сега обаче е различно. Двата спорта живеем под един покрив. Предложиха ми да отида на държавно. Знаех какво ще правя, ако бях останала само със самбото. Това ме запали в борбата, че е нещо различно. Бях изключително далеч от това, което трябваше. Обаче продължих, като едно наивно дете. Всеки ден, по малко, по малко… Не мога да покажа резултати там все още, но се надявам, че докато дойде време за олимпийските квалификации, ще съм още по-добра.", споделя пред bTV Мария Оряшкова.

Паралелно с олимпийската мечта, само преди седмица българката се качи на световния връх за рекорден в историята на женското самбо шести път. В сръбския град Нови Сад 31-годишната Оряшкова затвърди своята доминация, въпреки трудната финална среща.

Снимка: Български олимпийски комитет

"Така се стекоха нещата, че първите 30 секунди успях да спечеля точка и после 4 минути и 30 секунди трябваше да я пазя. На колко се равнят тези 4 минути и 30 секунди ли? Ако ги погледнете през моите очи, вероятно на половин час. Беше много трудно и дори мислех, че няма да успея, защото не са 2 или 5 точки. Това е една-единствена точка – дори минимално разконцентриране можеше да ми струва скъпо. Случвало ми се е и затова бях доста мотивирана точно в това - да не повтарям старите си грешки.", добавя Оряшкова.

Снимка: Facebook

Шестата световна титла носи същите силни емоции както първия планетарен успех, категорична е българската самбистка.

"Годината беше различна. Целият ни живот се обърна. Никой не знаеше абсолютно нищо през следващия ден какво ще се случи и трябваше да стоим в неизвестност. Както за мен, така и за всички. На световното беше играта на нерви: защо го правиш... В крайна сметка се радвам, че е имало смисъл защо го правя. Благодарих на Господ и на всички, които ме закрилят и не са при мен. Казах си, че скоро не ми се е случвало 2 години подред да се кача най-отгоре на стъпалото. Винаги сърчицето тупти ускорено, когато се качиш горе. Когато не сме домакини и само нашият отбор е там, когато ги погледнеш, виждаш сълзите в очите им. Те са едни от хората, които виждат през какво преминаваш. Не е само хубавата страна от нещата.", продължава Оряшкова.

Снимка: Facebook

Далеч от самбото, Мария гледа смело към Токио. За да осъществи своята "японска" мечта, българката ще трябва да си заслужи квота на някой от олимпийските турнири. Дори само присъствието й в японската столица е подарък за нея.

"Опитвам се мечтата да се превърне в най-голямата ми цел. В самбото нямам стъпка напред, освен да подобрявам собствения си рекорд. Но аз искам нещо повече. Ако трябваше да избирам дали да спечеля седма световна титла в самбото или да си заслужа олимпийската квота в борбата, бих избрала да участвам в Токио", коментира Оряшкова.

Дали ще стигне до Обетованата земя и ще усети защо 5-те олимпийски кръга са толкова специални, единствено времето ще покаже. Но българката вече е доказала колко е целеустремена. От родното си село Бъта до Панагюрище, в детските си години тя изминава 8-километровото разстояние, за да влезе в залата и да тренира. А днес е 6-кратна световна шампионка по самбо.