При снощната победа над Болтън Стивън Джерард записа своя мач номер 700 с фланелката на любимия си Ливърпул. Постижение, което му е струвало 25 години упорит труд, и което все по- рядко може да срещнем в днешно време.

Време, в което света на футбола е движен предимно от финансовите интереси на играчи, агенти и милиардери- собственици на отбори. В което лоялността остава на по- заден план и се счита за старомодна.

Капитанът се присъедини към „Клуб 700” на „мърсисайдси”, нареждайки се до легендите на „червените” Джейми Карагър (737 двубоя) и полузащитника Йан Калахън с изглеждащите като недостижими на този етап 857 двубоя. В световен мащаб, така наречените „чудеса от един клуб” са още Райън Гигс, Франческо Тоти, Пол Скоулс, Паоло Малдини, Шави Ернандес и още не чак толкова много други.

Със свойте 114 изиграни срещи за националния отбор на Англия, Стиви Джи се нарежда на трето място, след вратаря Питър Шилтън и Дейвид Бекъм.

Джерард прави официалния си дебют за представителния отбор на Ливърпул на 29ти ноември 1998 срещу Блекбърн, когато е на само 18 години, а от 9- годишна възраст е част от академията. От тогава до сега, освен завидно големия брой мачове, той успява да отбележи и 182 гола за клуба си, а все още има шанс да увеличи актива си. Случайно или не, финалът на последната кампания на Джерард за „Купата на Англия” съвпада и с рождения му ден- 30 май, като това е една от надеждите му за трофей, преди да напусне.

До сега той има спечелени „Шампионска Лига”, „Купа на УЕФА”, две „Суперкупа на Европа”, две „Купи на Англия”, три „Купа на Лигата” и една „Къмюнити Шийлд”, като единственото убягнало му постижение на клубно ниво е титлата в Англия.

Да, факт е, че 34- годишният Джерард вече не блести, както само преди няколко години. Ударите и головете от дистанция са все по- голяма рядкост, твърдите, но чисти шпагати също. Присъствието му, обаче, както на терена, така и в съблекалнята си остава все толкова важно и незаменимо не само за съотборниците му, но и за феновете на клуба.

През лятото Джерард ще се присъедини кът американското първенство и тима на Лос Анджелис Галакси, без някой да му се разсърди или да подходи с негативизъм към решението му. С представянето си на терена и извън него, той многократно е доказвал обичта си към Ливърпул.

Снимка: Getty Images

В последнте години САЩ се превърна в предпочитана дестинация за по- възрастните, залязващи топ играчи от най- добрите европейски първенства. Може би заради финансовите измерения на сделките, а може би и заради техните имена, които са използвани за развитието на футбола и най- вече на пазара, свързан с най- популярната игра, в САЩ. Джерард ще последва примера на сънародника си Бекъм, който стори същото през 2007. Освен рекордни стойности на договора, Бекъм успя да развие и собствен бизнес, създавайки футболна академия и популяризирайки спорта в САЩ.

Освен с големия брой изиграни срещи, Джерард ще остане във фолклора на футбола и се един от най- знаменитите обрати в историята. Този на финала на „Шампионска Лига” в Истанбул, провокиран именно от англичанина, който донесе заветната пета титла на Ливърпул.

Факт е обаче, че всеки един привърженик на „червените” се надява Джерард да последва примера на други легенди на клуба и някой ден да се завърне, може би като част от треньорския щаб, може би като част от управлението на Ливърпул.