След два месеца тренировки под карантина, животът на голяма част от българските спортисти започна да се връща към обичайния си ритъм. Елитните ни състезатели вече се готвят в залите, на пистите и по стадионите. За параолимпийката Даниела Тодорова обаче всичко е постарому.

Тренировки. Рехабилитация. Възстановяване. За Даниела дните, прекарани в социална изолация, не са по-различни от ежедневието ѝ в последните 14 години.

"Ставам сутрин, правя рехабилитация и електростимулация. След кратка почивка започвам тренировка, а по-късно уча и италиански", разказва тя.

Снимка: Иван Филчев

Инцидент по време на тренировка в Белмекен през 2006 година оставя лекоатлетката парализирана от кръста надолу. Само две години по-късно тя печели бронзов медал от параолимпийските игри в Пекин. Подготовката ѝ за Токио сега протича... в гаража.

"Тренирам в подземния гараж на моя блок, където брат ми, който е и мой треньор, е създал условия, за да мога да водя зимната си подготовка. Там правим хвърляния с тежки уреди и силови упражнения.", казва още тя.

Спортът среща Даниела с голямата ѝ любов - параатлета Микеле, който живее в Кремона.

"Най-много ми тежи това, че сме разделени с моя приятел. Той е италианец, а знаете, че там положението е много сериозно заради пандемията. Не сме се виждали от края на януари, но се чуваме по телефона и водим видео разговори", обяснява Даниела.

Разговорите по "Скайп" протичат на два езика. Микеле се опитва да говори на български, а Даниела упражнява италианския си, който усилено изучава в последните няколко години. 

"Първото, което ще направим, след като всичко това свърши, е да се видим най-накрая. Това ще стане най-вероятно в България, тъй като на мен ми предстои важна подготовка.", разказва с трепет тя.

Докато Дани и Мики броят дните до мига, в който отново ще могат да бъдат заедно, параолимпийката ще се концентрира изцяло върху подготовката си за европейското първенство за хора с увреждания в Полша, което беше отложено за август.