- Ало?
- Горещият телефон за футболни съдии ли е?
- Точно така. Споделете!
- Искам да подам сигнал.
- Слушам ви. От някой клуб ви заплашват ли?
- Не, в момента не.
- Имате информация за уговорен резултат ли?
- О, свирил съм много нагласени мачове, но и това не е.
- За какво става дума тогава?
- Малко е неудобно...
- Няма значение, за това сме тук.
- Един бизнесмен ми поръча да подпра неговия отбор.
- И искате да подадете сигнал срещу него?
- Абсолютно. Още не ми е платил, мръсникът...

Разбира се, този телефонен разговор е художествена измислица. Но можете да се обзаложите - ако МВР действително отвори гореща линия за оплаквания от футболни съдии, диалозите ще бъдат далеч по-абсурдни. Представете си само как запален по залозите диспечер опитва да изкопчи точния резултат от утрешния мач...

През последните седмици тези клети души - футболните рефери - леко неочаквано се превърнаха в топ приоритет на властта. Лично премиерът се захвана с тяхната безопасност и комфорт на работното място, като превантивно събра няколко собственици и ги помоли повече да не правят така. Допълнителна тежест придадоха главният прокурор и неговият заместник.

Проведе се и втора среща - между вътрешния министър и съдийската комисия. След нея бе гарантирано "спокойствие и сигурност на реферите, като не е изключено при натиск от клубове да бъдат използвани СРС-та, а след това виновниците да бъдат наказвани безкомпромисно."

Специални разузнавателни средства - звучи потресаващо в контекста на футболната игра. Но това е просто естествена градация. Все пак миналият сезон у нас приключи със серия проверки чрез детектор на лъжата.

Какво ли предстои до края на шампионата? Вероятно сформиране на Държавна агенция за закрила на реферите. Или самите те да се обединят в организация за взаимопомощ - например Клуб на анонимните съдии. Очакваме и наръчник как да постъпваме, ако забележим арбитър в риск...

Ако се чудите дали си струва целият този стрес, преценете сами - хонорарът за мач от елитната група е 1200 лева. А онези, които поставят на карта живота и здравето си по селските терени в аматьорските групи, получават по 130 лева.

Това определено не е професия, която практикуваш само за пари - тя е същинско призвание. Затова опитите на държавата да защити правата на реферите са достойни за похвала. 

Остава да висят обаче няколко въпроса - какво изобщо задържа тези хора в подобен ад на заплахи и криминални похвати? Може би въпросните 1200 лева? И защо поне един от тях не проговори досега? Сигурно търпеливо е изчаквал разкриването на тънка червена телефонна линия, за да се изповяда?

В криминалистиката между извършител и жертва съществува ясна граница. В българския футбол обаче няма нищо сигурно.