Гимнастичката Катрин Тасева изля душата си в социалните мрежи след смъртта на бореца Николай Щерев, който загуби битката с COVID-19. Двамата бяха сгодени близо година, но се разделиха в началото на 2020 г.

Сега Тасева посвети на бившия си приятел емоционална публикация в "Инстаграм". "Няма думи, които да опишат колко много боли.", започва тя.

 
 
 
View this post on Instagram

Няма думи, които да опишат, колко много боли... Знаете ли какво е да се отпуснеш в прегръдките на тази планина от сила? Знаете ли какво е прегръдка да ти е дом! Обятията му да са ти къща. Да те пази от вятър и студ, от всичко лошо да те пази... с ръцете си. Колко хубаво е да се отпуснеш и да си позволиш за малко да не си силна. Само за малко! Толкова голям и силен... Раздаваше душата и добротата си навсякъде... Жаден да беше, първо на теб ще даде вода. Измръзнал, теб ще завие първо с одеалото... Така харизматичен... Бохем... Научи ме да грабя с шепи от живота, както ти го правеше! А огънят от нашата любов погълна всички около нас. Обичашеме дори когато не бях много, много за обичане... Обичаше ме повече от всичко... Правеше ме по-смела! По-дръзка! По-жива... Знаех,че и да падна, има кой да ме хване. Изпълваше цялото ми сърце с кураж преди състезание: ”Ти можеш!" "С теб съм!" “Ще успееш!” “Батко Ники вярва в теб!” Има едни такива мъже дето са силни на дела.Не казват какво ще направят. Правят го! Ти беше такъв! Беше най-големия мъжкар, който съм срещала! Такива мъже са изчезващ вид! Мъжкар в поведението си, мъжкар в мисленето си, по всяко едно отношение...към всекиго...към мен... Ти не беше само мой приятел, не бе само сродна душа. С теб разбрах, че дом не е място. Дом е чувство! Благодаря на Бога, че пътищата ни все пак се засякоха тук на земята... но знай... Сродните души не се срещат на земята! До скоро, Ники! Твоя Кари!Съболезнования към семейството!

A post shared by (@taseva.k) on

"Знаете ли какво е да се отпуснеш в прегръдките на тази планина от сила? Знаете ли какво е прегръдка да ти е дом! Обятията му да са ти къща. Да те пази от вятър и студ, от всичко лошо да те пази... с ръцете си. Колко хубаво е да се отпуснеш и да си позволиш за малко да не си силна. Само за малко!

Толкова голям и силен... Раздаваше душата и добротата си навсякъде...
Жаден да беше, първо на теб ще даде вода. Измръзнал, теб ще завие първо с одеялото...
Така харизматичен...
Бохем...

Научи ме да грабя с шепи от живота, както ти го правеше!
А огънят от нашата любов погълна всички около нас. Обичаше ме дори когато не бях много, много за обичане... Обичаше ме повече от всичко...
Правеше ме по-смела! По-дръзка! По-жива...

Знаех,че и да падна, има кой да ме хване. Изпълваше цялото ми сърце с кураж преди състезание:
”Ти можеш!"
"С теб съм!"
“Ще успееш!”
“Батко Ники вярва в теб!”

Има едни такива мъже дето са силни на дела. Не казват какво ще направят. Правят го! Ти беше такъв! Беше най-големия мъжкар, който съм срещала! Такива мъже са изчезващ вид! Мъжкар в поведението си, мъжкар в мисленето си, по всяко едно отношение...към всекиго...към мен...
Ти не беше само мой приятел, не бе само сродна душа.
С теб разбрах, че дом не е място. Дом е чувство!

Благодаря на Бога, че пътищата ни все пак се засякоха тук на земята...но знай... Сродните души не се срещат на земята!
Доскоро, Ники!

Твоя Кари!", пише "Златното момиче".