Без футбола, гигантът Ян Колер е щял да си остане на село и да се занимава с автомонтьорство. Това сподели легендарният чешки нападател в интервю пред bTV, дадено докато националният отбор на страната се готви за четвъртфиналната битка с Дания на Евро 2020.

Високият 202 см Колер тормозеше противниковите защитници в продължение на 17 години между 1994 и 2011-а. Игра за "Спарта" Прага в родината си, белгийските "Локерен" и "Андерлехт", френските "Монако" и "Кан", германските "Борусия" Дортмунд и "Нюрнберг" и руския "Криля Советов". Отбеляза 199 гола в 483 мача на клубно ниво и 55 в 91 срещи с националната фланелка на Чехия.

Цялото интервю с легендата на Чехия:

Как сте и къде ви намираме?

- Чувствам се добре, често прескачам от Чехия до Монако и обратно.

Да поговорим за настоящата ситуация. Как се справяте с пандемията?

- Не се заразих с коронавируса и се надявам да го избегна.

Започнал сте кариерата си като вратар, а след това сте се преквалифицирал на нападател. Каквa е била причината?

- Като дете сменях двете позиции, но атаката ме влечеше.

Имало ли е момент, в който да сте си помислили, че е можело да бъде по-добре, ако бяхте останали между гредите?

- Не, изобщо. Да играя напред ми се струваше правилно.

Имахте възможността да пазите в паметен мач срещу "Байерн" Мюнхен. Колко уверен бяхте тогава, че ще се справите?

- Беше странно усещане за мен, но нямах избор.

Прекарахте началото на професионалната си кариера в Белгия. Какви са най-приятните ви спомени от периода?

- Дължа много на Белгия. Там се развих. Пази прекрасни спомени от престоите ми в "Локерен" и "Андерлехт", където станах два пъти шампион на страната и играх в Шампионската лига.

През 2000 г. отхвърлихте оферта от "Фулъм". Защо?

- Предпочетох "Борусия" Дортмунд и мисля, че се представих добре там.

Докоснахте се и до руския футбол с "Криля Советов". Как се чувствахте тогава?

- Нямах представа къде отивам, но в крайна сметка бих определил периода ми в Русия като "позитивен".

За кои български футболисти се сещате?

- Първо за Христо Стоичков и Красимир Балъков. Отлични играчи!

Най-добрият българския футболист - Стоичков, носи екипа на "Барселона". Какво е мнението ви за него?

- Фантастичен играч. Неслучайно стигна до каталунския гранд.

Изправихте се на два пъти срещу България. Спечелихте и двата мача. Какво си спомняте от тях?

- Бях титуляр само в един двубой в София. Тогава победихме трудно с 1:0, а успехът бе важен. В другия мач май спечелихме с 6:0.

Отне ли футболът нещо от живота ви?

- Не, нищо. Мечтата ми бе да стана професионален футболист и тя се сбъдна!

Ако можехте да изиграете един мач отново, кой би бил той?

- Определено полуфиналът на европейското първенство в Португалия през 2004 г., когато излязохме срещу бъдещия шампион Гърция.

Кой е най-важният гол в кариерата ви?

- Може би в последния кръг на германското първенство с "Борусия" Дортмунд през 2002 г., когато вкарах за 1:1. После отбелязахме още едно попадение и шампионските празненства започнаха.

Кои са най-добрите мениджъри, с които сте работил?

- Матиас Замер, Берт ван Марвайк и Карел Брюкнер.

Има ли в модерния футбол играч, който притежава сходен стил с вашия?

- Не, вече няма много такива нападатели, защото футболът се промени.

Ако можехте да се върнете назад във времето и да посъветвате нещо 15-годишния Ян, какво щеше да е то?

- Нищо, не бих променил нищо.

Меси или Кристиано Роналдо и защо?

- Роналдо. Успешен е в различни първенства и като цяло е по-комплексен играч.

- Пеле или Марадона?

Пеле. Не съм го виждал в действие, но знам, че е бил фантастичен.

Най-добрият срещу когото сте играл?

- Зинедин Зидан.

А най-класният защитник?

- Няколко са - Алесандро Неста, Яп Стам и Рио Фърдинанд.

Ако не бяхте избрали футбола, с какво щяхте да се занимавате?

- Не знам. Вероятно щях да съм автомонтьор на село!