Двукратната европейска вицешампионка от Амстердам тази година - Ивет Лалова, се завърна на родна земя след отличното си представяне на олимпийските игри в Рио де Жанейро.

На четвъртите поредни олимпийски игри в кариерата си 32-годишната лекоатлетка завърши на 8-мо място в бягането на 200 м. Времето ѝ сред най-добрите в света беше 21.38 сек.

Лалова пристигна в България със съпруга си Симоне Колио. Първоначално се очакваше самолетът от Рим да кацне около 12:30 ч., но това се случи с повече от 3 часа закъснение. заради закъснение.

Снимка: Lap.bg

Неволите на Симоне обаче продължиха и след това, тъй като багажът му се оказа загубен. Нищо не бе в състояние да помрачи настроението на Ивет. С фланелка на България, джинси и маратонки, тя застана пред нетърпеливите журналисти.

Преди това успя да прегърне най-малкия си посрещач - двумесечния Никола, син на Сърмена Папазова - една от най-големите почитателки на Ивет и внук на един от най-добрите спортни журналисти у нас през последните 20 г. - Николай Кръстев от вестник "Труд".

Снимка: bTV

Ивет не кацна от Бразилия, а от Чили. Причината бе, че след олимпийските игри Лалова и съпругът ѝ посетиха латиноамериканската страна, за да вземат участие в хуманитарни каузи.

Тежкото земетресение в Италия ще съкрати престоя на една от най-обичаните спортистки на България в родината. Заедно с половинката си Симоне тя ще се включи в мащабна благотворителна акция за подпомагане на семействата на жертвите и пострадалите при бедствието на Апенините.

Снимка: Lap.bg

Ето първите ѝ думи на летището.

„Рио беше завършека на една много дълга подготовка и мечта. За нас спортистите всяка олимпиада е краят на един много дълъг цикъл, доста повече от 4 години. Благодаря много за цялата подкрепа на всички, на Българска федерация по лека атлетика, на Министерство на младежта и спорта, на Български олимпийски комитет”, каза Лалова пред журналисти.

Снимка: bTV

„Сега е важно да си почина, да се пренастроя, да видя семейството си и да взема важни решения. Животът на спортиста е от състезание до състезание, но е много трудно, когато го правиш 12 години. Казах вече, че това не е последното ми състезание и това може би не е последната ми олимпиада”, сподели тя и добави:

„Когато свърши спортът, не свършва животът, а при мен те вървят ръка за ръка. Ако спортистите имаме една мисия, то е че ние сме посланици на мира. Бях много впечатлена от думите на президента на БОК по време на церемонията по откриването в Рио. Няма в момента международен форум с посланици от всички държави, които да се хранят заедно, да живеят заедно, при равни условия. Ние сме примерите