"Всеки път, когато бягам, аз съм близо до мечтите си" - звучи толкова красиво, а истината е, че не можем да си представим да го казва друг, освен чаровната Ивет Лалова. Българската спринтьорка отброява часовете до участието си на пети олимпийски игри - нещо, с което единици в леката атлетика може да се похвалят. 

Ивет заминава за Токио в деня на церемонията по откриване - в петък, 23 юли. Чаровна, уверена, подбирайки точните думи, с които да вдъхнови всички, тръгнали по нейните стъпки, и да обясни спортното си дълголетие, тя беше специален гост в "Тази сутрин" директно от дома си в италианския град Риети.

"Всеки път, когато бягам, осъзнавам, че нищо не идва лесно, не ни е обещано и трябва да използваме всеки момент, да се наслаждаваме на всеки един шанс, който ни е даден. Всеки път, когато бягам, аз съм близо до мечтите си", категорична е тя.

Лалова дебютира на олимпийските игри през 2004 г. с 4-то място на 100 м и 5-то място на 200 м. В Пекин през 2008 г. Лалова стигна до полуфинал на 100 м, през 2012 г. в Лондон - до полуфинал на двете дистанции, а в Рио да Жанейро преди 3 години завърши 8-ма на 200 м.

"Надявам се да стъпя и да бягам на тази писта. За мен това е постижението. След това удължаване, чакане, трениране и незнание какво ще се случи, след тази несигурност в последната година, за мен успехът е да отида и да бягам с цялото си сърце и да пише България. Вече се смениха няколко поколения спринтьорки, откакто аз участвам на олимпийските игри и на международната сцена. Тези момичета са много млади, на по 20 години. Вече го виждам, че те гледат с огромно уважение към мен. Между поколенията има винаги едно съревнование, конкуренция, но и огромна доза уважение", каза тя и добави:

"Винаги съм била много твърда към себе си и съм искала повече, и повече, и повече… Това ме доведе до тези пети олимпийски игри. За мен това е дълга кариера, в която съм имала щастието, късмета, подкрепата и възможността да бъда на едно много високо ниво, каквито са Игрите. Цената също е много висока. През годините научих, че, колкото повече обичаш работата си, колкото повече удоволствие извличаш и получаваш обич, както аз чрез публиката, толкова по-лесно стават нещата. И толкова повече не тежи тази цена, колкото и по-висока да е тя на моменти"

Ивет е голяма победителка и в справянето с пандемията. Тя успя да продължи с тренировките си, въпреки хилядите ограничения. 

"На моменти ми беше трудно. Имахме едно усещане, че животът спира. Но нашите тренировки и подготовка не трябваше да спират. Това за един професионален спортист може да бъде пагубно. Този път към Токио, тези повече от 2 години с големи натоварвания, бягане на висока скорост, подготовка без да имаш сигурност дали ще има къде да го покажеш… Беше трудно, не само за мен, но и за всички спортисти. За това сега има една огромна доза удовлетвореност. Независимо, че не знаем какво предстои в Токио. Щастливи сме, че си дойде момента и стигнахме дотук", каза чаровната европейска шампионка на 100 м от първенството в Хелзинки през 2012 г.

В Токио със сигурност коронавирусът ще е фактор. Въпреки строгите мерки, вече има заразени спортисти и в олимпийското село.

"Ваксинирана съм, за да бъда спокойна на Игрите. Въпреки това не съм спокойна, а и смятам, че няма нито един спокоен човек. Вярвам, че всеки трябва да направи своя избор за себе си и това е много лично. Притеснително е. Всеки ден ще бъдем тествани. Разбрах за случай, в който състезатели от Англия са пътували с позитивен човек и сега ще бъдат изолирани, Олимпиадата приключва. Всеки момент рискуваш всичко да свърши не по твоя вина. Така, както живеем в последната година, така ще се нагодим към това нещо и се надявам да имаме успех", сподели тя.

Българката знае как да побеждава големи трудности. Доказа го, завръщайки се на пистата по-добра след тежкото счупване на бедрената кост през 2005 г.

"Намерих себе си. Бях принудена на една много крехка възраст, на 21 години, да намеря себе си, да разбера своите слаби, но и силни страни. Бях принудена да дам всичко от себе си в името на това да се върна на пистата. Това продължи през цялата ми кариера нататък, нямаше как да бъде избегнато. Намерих точните хора, но които съм благодарна през целия си живот. Бързото първоначално завръщане на пистата не беше толкова трудно, защото в първите години след тази контузия се държах като един професионален атлет. За мен режимът, начинът на подготовка, продължи по друг начин и под друга форма. Истинското завръщане към големите резултати, към световните и олимпийски финали дойде по-късно и беше по-тежко. Там ти трябва още повече работа и много силна психика, върху която също трябва да работя през всички тези години. Вдъхновява ме това, което ще остане след мен, което може да бъде моето завещание към всички млади в момента в спорта, които искат да пробват и си задават въпроса „Дали мога да бъда следващият шампион?“, всички жени. Това, което искам да оставя след себе си, искам да бъде мотивация за много хора, защото има случаи на хора със счупена бедрена кост, които не прохождат нормално дори. Нека моят път, моята кариера, да ги вдъхновява и мотивира", споделя Лалова.

В това шампионско пътешествие неотлъчно до българката е нейният съпруг Симоне, който се грижи за нейната добра форма.

"Симоне има огромна роля, защото ме търпи, продължава да живее с мен, да гори с мен в името на това участие, на олимпийските игри, на това моята кариера да продължи да се развива. Това мога да кажа, че е най-важното. Освен това ни носи щастие да работим заедно, което в някои моменти е трудност. Когато на работа нещата не са ОК, се прибираш вкъщи и там е друго. Но когато се прибереш вкъщи и работата продължи и там… Не е лесно. Мога безкрайно да му благодаря. За него този последен период от нашата подготовка не беше лек и направи изключително много жертви в имено на това мое участие", усмихва се Ивет.

От година в дома на семейството радост носи и кучето Токио, което е истинска звезда в социалните мрежи.

"Когато неговият предшественик Болт си отиде преди 1 година, остави огромна празнина в сърцето си. Хората, които имат домашен любимец, знаят за какво говоря. За мен този лабрадор, който беше 9 години част от живота ми, беше наистина като едно детенце. Беше приятел, компания, и на тренировка, и вкъщи, в многобройните часове, в които трябва да пазиш режим. След неговата загуба, в семейството остана някаква празнина, която не мислех, че има кой да запълни толкова бързо. Токио помете всичко, през което премина. Като осиновено куче той си носи неговия багаж, има си негови страхове, страхуваше се от всички хора в началото. Това ме предизвика да спечеля неговото доверие. Сега сме неразделни. През 2020 г. трябваше да има Токио. И си го създадох сама", разказа тя.

А какво следва след олимпийските игри за българката? Тя е категорична, че отказването няма да бъде пред празни трибуни!

"Не искам да казвам предварително дали това ще бъде последното ми състезание. Не си представям последното ми бягане пред празни трибуни. Надявам се мечтата да продължи. Сезонът продължава, има още 6-7 Диамантени лиги, турнири. Ако съм в добра форма, трябва да участвам след олимпийските игри. Когато приключи сезонът, ще мислим. Има много планове, пътища напред. Не изключвам нищо, не си поставям никога „Край!“ и не обичам разделите. Не искам това да бъде краят"