„От името на всички спортисти, аз обещавам, че ние ще участваме в тези олимпийски игри, като уважаваме и спазваме правилата, без допинг и без наркотици, в истинския дух на спортсменството, за славата на спорта и за честта на нашите отбори.“

Това гласят думите на олимпийската клетва, написани от барон Пиер де Кубертен. Основателят на съвременните олимпийски игри и президент на Международния олимпийски комитет (1896-1925) подготвя тази клетва за игрите на VI Олимпиада в Берлин през 1916 г.

Четири години по-рано германската империя триумфира. Германия е избрана по категоричен начин за домакин на най-великия спортен форум на планетата на 14-ата сесия на МОК в Стокхолм, оставяйки зад себе си кандидатурите на Александрия, Амстердам, Брюксел, Будапеща и Кливланд.

За да впечатлят останалия свят, още през 1912 г. германците започват строеж на уникален стадион в Берлин. Възлагат проекта на легендарния архитект Ото Мар. Той трябва да изгради първия по рода си мултифункционален стадион с капацитет от над 30 000 зрители.

И го прави.

Съоръжението, което има игрище за футбол, писта за лека атлетика, терен за конни надбягвания, колоездачен велодром и плувен басейн, е построено само за 200 дни. Открито е на 8-и юни 1913 г. с тържествена церемония, на която, по ирония на съдбата, в небето са пуснати 10 000 бели гълъба. Любопитното е, че в същия ден, на източния му вход, е открита с почести и емблематичната спирка на метрото в близост до двореца "Шарлотенбург" в Берлин.

Бащата на това велико творение на архитектурата, което впоследствие ще бъде наречено "Най-тъжният олимпийски стадион в света", не доживява този момент. Ото Марш умира на 1 април 1913 г., а тогава смъртта му е приета от местното население като лошо предзнаменование.

И германците са прави. Година по-късно, отново през юни, в Сараево, един сръбски студент на име Гаврило Принцип убива по жесток начин австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд.

Това е началото на Първата световна война. И краят на мечтите на Берлин като домакин на олимпийските игри през 1916 г. - първите в историята, които не се провеждат по предварителен план.

Вместо триумф на олимпийския дух и арена на изключителни спортни постижения, стадионът-чудо на покойния Ото Марш, се превръща в полева военна болница през 1915 г. Там, където архитекта приживе си представя олимпийски шампиони да крачат с вдигнати победоносно ръце, умират хора. Хиляди войници, които губят живота си.

Всъщност, малко известен факт е, че МОК никога не отменя официално игрите на VI Олимпиада в Берлин. До този момент няма писмени или други сведения някога да е съществувал подобен документ, или такава заповед да е свеждана до всички участници. Тези Игри просто остават на заден план, защото светът изведнъж започва да има други, далеч по-тежки и сложни за разрешаване проблеми.

А каква е съдбата на най-тъжния олимпийски стадион?

След края на Първата световна война, на него започват да се играят мачовете на националния отбор на Германия по футбол. Там се провеждат редовно и двубои от Бундеслигата. В част от трибуните на плувния басейн е изградена базата на спортния колеж в Берлин. На 24-и май 1926 г. финландският лекоатлет Пааво Нурми поставя и нов световен рекорд в бягането на 3000 м. Най 27-и юни 1932 г. Адолф Хитлер държи една от най-запомнящите си речи по време на своята кампания.

И понеже в историята никога нищо не се случва случайно, през 1931 г. МОК предоставя на Берлин домакинството на Игрите през 1936-а. Хитлер не се колебае на кого да предостави проекта за модерен олимпийски стадион. Поставя тази задача на синовете на Ото Марш – Вернер и Валтер, които наследяват архитектурния гений на баща си.

Първоначалната идея на братята е да реставрират и разширят великото творение на татко си от 1913-а. Този план обаче не е одобрен от Хитлер, който ги принуждава да сринат стадиона на Ото Марш до основи, а на мястото да изградят чисто нов.

bTV  призовава: Останете си вкъщи!