Негови приятели от детството му твърдят, че когато е с топка в крака, се чува жужащ звук. Оттам идва и прякорът му Зума. Той отговаря изцяло на определението „легенда”. Неговото име е Христо Бонев. 

Тази година бившият футболист навърши 70 години. Освен това чества златна сватба със съпругата си Ема – 50 години съвместен живот. И спечели най-тежката си битка. Славният голмайстор получи инфаркт на 15 януари.

„Първото нещо, когато професор Начев нареди да ме свалят долу в операционната и да ме подготвят, си помислих само за моите близки. Мисля, че в такъв момент виждаш как всичко останало освен здравето е преходно, тъй като в такъв момент нищо друго освен здравето няма значение. Чак когато се събудих, оцених колко много ме обичат близките ми хора. А и не само те. Познати и непознати от цяла България, привърженици на всички клубове се обаждаха, макар че съпругата ми бе отнела телефоните ми. Чувствам се горд, че хората са оценили всичко това, което съм направил - и като футболист, и като треньор и като гражданин на Република България”, споделя Бонев.

Легендата на „Локомотив” Пловдив не крие огромната си привързаност към жената на своя живот. „Когато няколко дни след операцията разрешиха на съпругата ми да ме посети, си пролича как 50-годишният съвместен живот ни е направил едно цяло. Радостта й беше огромна, че благодарение на лекарите и на Господ имам възможността да продължа живота си.”

Христо и Ема се женят на Деня на влюбените – 14 февруари 1967 г. „Тогава това не бе никаква дата. Може би има някаква символика, тъй като ние сме все още влюбени”.

Христо Бонев е горд баща на двамата си синове Радостин и Божидар, а също така има и трима внуци - Христо, Ема и Юлия. Наследниците му не поемат по неговия път във футбола. „Моите синове са на 47 и на 44 години.

Големият ми внук е студент по медицина, с което аз и баба му – а сигурно и неговите родители - се гордеем. А малките ми кукли… Това са едни красиви момиченца. Наскоро са били в Културния дом и там имало някаква моя снимка в коридора. И те започнали да я целуват… Това много ме разчувства. Дойдат ли на гости, къщата ми става пълна.Чувствам се много горд с хората, които са около мен, а когато ме прегърнат и ме целуват, мисля, че това няма никаква цена, не можеш да го оцениш”.

Христо Бонев остава близо до футбола и след края на кариерата си. Той продължи да изкарва прехраната си благодарение на играта - като треньор, а впоследствие и на ръководни постове.

„Футболът ме възпита в трудолюбие и ме срещна с невероятни личности. Националният отбор от 60-те и началото на 70-те години беше приказка. Не само Георги Аспарухов-Гунди - имаше невероятни футболисти. Ако не бе онази система, щяха да играят в най-големите отбори на Европа.”