Със сребърен медал, уверен, по-мъдър и изпълнен с оптимизъм - така ще се завърне вкъщи след участието си на параолимпийските игри Християн Стоянов. Той си осигури място на почетната стълбичка в Токио след бягането на 1500 м Т46. Въпреки че не успя да спечели титлата, световният шампион от 2019 г. е доволен. И гледа напред към новите предизвикателства.

"Щастлив съм от това, което постигнах. Щастлив съм от второто място напълно. Всеки иска да бъде първи, но всеки път си казвам, че ще дойде и моето време. Това момче, което ме победи, също заслужава. Явно заслужава повече, беше по-силен в този момент. Но съм щастлив, че се борих смело, че не изпитвах страх по време на бягането. Успях да дам всичко от себе си и за награда спечелих второто място", каза Стоянов пред bTV часове след достойното си представяне. 

Титлата в бягането на 1500 м отиде при представителя на Руския олимпийски комитет - Александър Яремчук. Двамата със Стоянов са добри познати и големи конкуренти на пистата. Спортсменски българинът честити успеха на другия параатлет.

Снимка: Reuters

За Стоянов това е второ участие на параолимпийски игри. Преди 5 години в Рио де Жанейро той завърши седми, като беше най-младият на пистата. От тогава до сега той, треньорът му Евгени Игнатов и близките му преминаха през редица трудности, за да стигнат до момента, в който на врата му да има медал от най-авторитетния спортен форум в света.

"Всъщност пътят е важен, а не медалът, който спечелих сега. Важно е как миналите месеци и години съм се борил, как много хора са ми помогнали - един е бягал с мен, втори е карал колело с мен, трети просто е викал на стадиона, докато съм бягал. Всеки един има своята роля този медал за да бъде спечелен. Това е екипна работа, и наистина имах много добри приятели, които по този път бяха до мен и ми помагаха", заяви Стоянов и добави:

Снимка: Lap.bg

"Един от моментите, които ме разколебаха, беше миналата година. Вече бях световен шампион, амбициран, подготвящ се за параолимпийските игри тук. Изведнъж ме връхлетя възпален апендицит, след което последва операция. Тъкмо успях да се възстановя за 12 дни и започнах да тренирам отново. Казах: "Добре, балансирахме нещата, всичко ще е ОК". Дойдоха COVID-19 проблемите и отмениха Игрите, както и всичко което трябваше да се случи през изминалата година. И за няколко месеца бях разколебан. Тренирах всеки ден, а не знаех за какво точно тренирам. Не знаех на какво съм готов и бях в път, който не знаех къде точно ме води"

Сребърният медалист не пропусна да благодари на най-близките си - семейството, любимата си Елена, приятели и треньори.

 
 
 
View this post on Instagram

A post shared by Hrisz Stoyanov (@hriszstoyanov)

"Отговорността е голяма. Не искаш да предаваш труда си. Аз знаех, че съм подготвен да бъда пръв. Знаех, че съм подготвен и да водя бягането и въобще за всякакви ситуации. Точно когато си подготвен, тежи най-много. И има най-много въпросителни. И не искаш да загубиш наградата от положения труд. Точно това е нещото, което спортистите изпитват на такъв форум. Получих подкрепа от адски много хора. Много хора са щастливи за сребърния медал. Виждах как тези хора се трудиха заедно с мен по пътя до тук и бяха до мен", заяви той.