Бронзовата медалистка от олимпийскитe игри в Рио Християна Тодорова смени изкуството на художествената гимнастика с писане. "Златното момиче", част от националния ансамбъл, публикува първата си книга.

Чрез словата в "Следа от объркана душа" читателите ще се докоснат както до преживяванията на родната грация, така и до тези на най-близките ѝ хора, от които Хриси е била вдъхновена. 

Такава съм аз.
В един момент ще се смея до сълзи,
в следващия ще плача от тъга.
Ще се сърдя, ще се цупя, ще се крещя и ще блъскам,
но след това ще те даря с най-истинската усмивка, която може човек да притежава.

"След като загърбих гимнастиката, започнах да пиша. Може би тогава всичките емоции, които съм изживявала, позитивни и не чак толкова позитивни, по някакъв начин съм ги изливала на килима, а след като вече нямах къде да излея всичко, което чувствах, започнах да го изливам на листа. Особено след олимпийските игри, след като приключих и сложих край на такъв етап от моя живот. И аз не знам накъде да тръгна, не знам накъде да поема, не знам какво да правя, това също ме обърка, също обърка моята душа", започва разказа си Хриси.

"Имах всичко около себе си, от нищо не бях лишена и в същото време не се чувствах пълноценна, чувствах се празна отвътре. Страдала съм... Чудила съм се защо не съм щастлива, защо аз не мога да намеря това, което другите намират", добавя тя.

Такава съм аз.
Ще ме видиш с книга в ръка,
но ще ме видиш и в най-лудата ми светлина.
През деня ще съм с анцуг и кецове, рошава коса и без грим.
А вечерта ще обуя най-високите си обувки с червена рокля.

От къде Тодорова получава подкрепа, за да сподели своите мисли, облечени в красиво подредени думи?

"Много малко хора знаеха. Наистина най-близките ми хора знаеха, че аз пиша. Дълго време събирах смелост, за да мога да представя на хората това, което съм усещала и чувствала в даден период от моя живот. Беше ме страх как ще бъде възприето това нещо и затова въобще не съм и мислила и на тази тема. В края на миналата година се свързах с редактора Васил Койнарев, който допълнително ми даде сила и ме подкрепи да предприема тази крачка", казва тя.

"Една сутрин се събудих и реших, че трябва да го направя, защото по този начин може би ще намеря пътя на моята объркана душа, да намери своя път към своя дом. В тази секунда аз започнах да запълвам дупката и празнотата в душата си, която изпитвах. Много е странно, защото аз наистина го усетих, наистина усетих как започнах да изплувам нагоре", категорична е Хриси.

Вчера бях дете с невъзможни мечти.
Днес съм по-объркана от всякога.
Утре ще съм жена със сбъднати мечти.

"Въпреки че съм изпитвала болка, много повече обичам да се усмихвам. Това, че аз съм разбита отвътре, защо трябва да го показвам и да разбивам хората, с които съм? Затова всичкото съм си го изливала на лист хартия. Затова е по-тъжна тази книга, но пък се превърна в нещо красиво. Смятам, че наистина накрая цялостно се получи нещо красиво и знам, че хората ще го оценят. Смятам, че ще остави отпечатък в много души, които ще се намерят в тази книга", разказва ни тя.

Такава съм аз.
Сложна за разбиране и с объркана душа. 
Или просто живея в объркан свят, в който не всеки може да ме разбере.