"Разбрах, че съм гей на 19 години. Но наистина не мисля, че футболът е готов за такова разкритие от страна на играч" - две изречения, които предизвикват съчувствие, гняв и болка у един човек, който отказва да спомене името си.

Английското издание "Сън" публикува писмо, за което твърди, че е на футболист от Висшата лига. Той предпочита да остане анонимен, защото се страхува как биха реагирали колегите и феновете му. За нетрадиционната му сексуална ориентация знаят в семейството му и малък кръг доверени приятели. 

Снимка: Getty Images

В изявлението си, футболистът пише, че желае да бъде връзка, но избягва да се сближава с други хора. Той уточнява, че феновете, футболистите, агентите, мениджърите и собствениците на клубовете трябва да бъдат "образовани" в повече толерантност.

Ето и цялото писмо на анонимния футболист:

"Като дете, единственото нещо, което исках, беше да бъда футболист. Не ми пукаше дали имам отлични оценки в училище. Вместо да пиша домашни, във всяка свободна минута ритах топка. И накрая това ми се изплати. Дори и сега трябва да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам, когато излизам всяка седмица да играя пред хиляди хора. Но има и нещо, което ме отличава от останалите футболисти във Висшата лига.

Аз съм гей!

Самото написване на тази дума е голяма стъпка за мен. Само семейството ми и малка група от приятели са наясно с моята сексуалност. Не съм готов да споделя това нещо с отбора или с мениджъра. Тежко е! Прекарвам по-голяма част от времето си с тези момчета, на терена ние сме отбор. Но въпреки това, нещо отвътре прави невъзможно споделянето как се чувствам. Надявам се, че някой ден ще успея да го направя.

Откакто станах на 19 години знам, че съм гей. Как се живее с това? Ден за ден. И може да бъде абсолютен кошмар! Отразява се все повече на психиката ми. Чувствам се като в капан и се страхувам, че, ако се разкрия, това ще направи нещата по-лоши. Въпреки, че сърцето ми казва, че трябва да го направя, мозъкът ми повтаря: "Защо да рискувам?"

Късметлия съм, че печеля добра заплата. Имам хубав автомобил, гардеробът ми е пълен с дизайнерски дрехи, мога да си позволя да купя всичко, което поискаме аз, семейството ми и приятелите ми. Но ми липсва разбиране. На възраст съм, в която желая да имам връзка. Но, заради работата ми, доверието към евентуален дългогодишен партньор трябва да бъде много високо. Така че, за сега, избягвам да имам връзки. Надявам се, че скоро ще срещна някой, на който ще мога да се доверя.

Истината е, че мисля, че футболът не е готов за моето разкритие. Самата игра трябва да се промени драстично, за да се почувствам готов да предприема тази стъпка. От Футболната асоциация заявиха, че са готови да помогнат на всеки футболист, който иска да направи признание. Казаха, че ще осигурят консултация на всеки желаещ. 

И тук идва разминаването. Ако имам нужда от консултации, ще си запиша час. Това, което трябва да направят тези, които организират играта, е да образоват феновете, футболистите, мениджърите, агентите, собствениците на клубовете - всички замесени. Ако трябва да направя подобна крачка, искам да знам, че ще бъда подкрепен през цялото пътуване. Сега не се чувствам по този начин.

Иска ми се да не живея по този начин. Но истината е, че все още съществуват доста предразсъдъци във футбола. Безброй пъти съм чувал хомофобски подвиквания и коментари от фенове, които не са насочени конкретно към някой. Странно, но не ми пречи по време на мачовете. Тогава съм твърде фокусиран върху играта. Започвам да се засягам, когато се кача в самолета или съм при треньора. Тогава имам време да мисля.

Ако нещата продължават така, планът ми е да играя, докато не се пенсионирам. Беше страхотно, когато миналия месец Томас Бийти призна, че е гей. Но фактът, че трябваше да чака, докато прекрати кариерата си, казва всичко. Футболистите са твърде изплашени, за да предприемат тази крачка, докато играят. През миналата година подкрепа ми отказваха от фондация "Джъстин Фашану", за да ми помогнат да се справя с психологическите проблеми. Трудно ми е да опиша тази огромна подкрепа. Накараха ме да се чувствам разбран, върнаха ми увереността да бъда по-отворен, по-открит особено със себе си. Без тази подкрепа не знам какво щях да правя.

Най-вероятно един ден няма да мога да живея повече в лъжа. Ако стане така, то ще прекратя кариерата си и ще се разкрия. Може би ще зачеркна години от обещаващата си кариера. Но няма как да поставиш цена на спокойствието. Не искам вечно да живея по този начин", пише футболистът.

Снимка: Getty Images

Всъщност, играчите в Англия, които открито са признали нетрадиционната си сексуална ориентация са малцина. Джъстин Фашану беше първият, който призна, че е гей - през 1990 г., докато играеше в по-долните дивизии в Англия. През юни 2020 г. бившият футболист на "Форест Сити" Лондон Томас Бийти разкри същото.