Карането на ски и сноуборд извън отъпкания сняг на пистите в зимните курорти е освобождаващо, но изисква подготовка и ясно разбиране на рисковете. Това подчертаха в студиото на „Тази неделя” Елена Митренгова, Борис Първанов и Симеон Павлов от първия български фрийрайд отбор.

Поставили са си няколко цели - участия в състезания, но и подготовка на млади таланти.

Свободното каране е спорт – макар и все още не олимпийски. Трима съдии оценяват уменията на всеки състезател. Така и 18-годишният Симеон спечели през миналата година в Андора с 93 от 100 възможни точки. „Винаги съм имал желанието да обикалям планината. Това е страст, която се запали в нас, не е някакво гонене на различното”, подчерта младежът. Той единствен все още е в България, защото е ученик. Останалите живеят и тренират в Австрия, където и се провеждат част от състезанията.

„По-близко е до природата, далеч от курортите, има по-малко туристи”, посочи Борис. И той, и Елена категорично отхвърлят обвиненията, че фрийрайдърите са безотговорни търсачи на адреналин, които с безразсъдството си предизвикват лавини и други инциденти. „Важно е да се знае, че зад кадрите, които виждат всички хора, стои много и това е подготовката – цялата лавинна безопасност, как трябва да се движим в зимната планина”, посочи тя.

Преди всяко каране се проверява обстановката по склоновете именно с цел да се намали риска от свличане. Въпреки това Борис е попадал в лавини. По думите му от някои можеш да избягаш, докато при други нямаш избор: „Не е нещо свръхестествено, това е нормален спортен инцидент – никой не е по-голям от природата”.

Изглежда бавен процес, но става за секунди: „Виждаш пропукване, чуваш пукот и гръм. Покривката става като мрежа под краката ти и те носи надолу. Никой не е нужно да е Супермен, за да избяга от сняг, който му се е свлякъл под краката”.

Ако все пак те затрупа, животът ти е в ръцете на твоите приятели – преживяемостта под снежната маса е до 20 минути. И то ако нямаш травми: „Фрийрайдърите не са безумци, това са хора с ума си, обучават се точно за да могат да спасят партньорите си в такава ситуация”.

Затова и е важно всеки скиор да има в себе си лавинен уред, по сигнала на който да го намерят; сонда, с която сам да търси затрупани и лопата, с която да може да ги изрови. Такава добре окомплектована раница показа Димитър Згуров от Планинската спасителна служба. Той беше категоричен, че сам човек, попаднал в лавина, има малки шансове за оцеляване.

Снимка: bTV

По думите му зачестяват случаи, в които зле подготвени туристи решават да имитират Беър Грилс и да „оцеляват” в планината… за да се окажат бедстващи и в нужда от помощ. „Туристите, които тръгват на преходи, трябва да си проучат маршрута, условията, маркировките”, посочи той и показа какво трябва да има в раницата на такъв човек: ледокоп, щеки, котки, помощно въже, топли напитки в термос, яке, допълнителна дреха, ръкавици, чорапи.

По думите на спасителя, все повече туристи се застраховат, но това важи предимно за по-младите. Възрастните продължават да подценяват рисковете.