24 юни, 2003 година. Един обикновен ден. Обикновен, но не и за привържениците на Реал (Мадрид). Точно тази дата показа ясно намеренията на тогавашния, а и сегашен президент на „белите” – Флорентино Перес. Намерения и разбирания, че той е по-голям от клуба. От Кралския клуб!

12 години по-късно, съзнателно или не, Перес постигна целта си. Цел, която в никакъв случай не е била толкова крайна, но бавно и постепенно се превърна в такава. За тези 12 години Перес погази легендарния статут на най-великия клуб в света. Погази го, защото нито една от съвременните легенди на „лос меренгес” не получи подобаващ край на кариерата си на „Сантяго Бернабеу”.

Висенте Дел Боске, Фернандо Йеро, Фернандо Мориентес, Гути, Раул и накрая, но не на последно място, Икер Касияс.

Шест велики имена в световния футбол. Играчи, оставили трайна следа в съзнанието на всеки, зърнал уменията им на зеления терен. И Дел Боске – най-успешният испански треньор за последните две десетилетия и един от най-великите за всички времена, както и легенда на Реал като футболист.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Нито един от тях не си тръгна от Реал с усмивка, знаейки, че е изпълнил мисията си на „Бернабеу” докрай. Кой ли е виновен? Да, точно той – дон Флорентино. Точно за това за много фенове на „белите” успехите в ерата Перес никога няма да носят истинската си стойност.

Защото футболисти, които спечелиха два пъти Шампионска лига, три титли на Испания, на два пъти Купата на Краля, три Суперкупи на Испания, две Суперкупи на Европа, и две Световни клубни титли, бяха помолени да си тръгнат (по-точно изгонени) като треторазредни играчи.

И пак стигаме до въпросния 24 юни. Денят, в който Реал обяви раздялата с Дел Боске и дългогодишният капитан Фернандо Йеро. Раздяла, която шокира всички, защото наставникът бе осигурил на клуба седем трофея, два от които от Шампионска лига, в рамките на три години. Йеро пък бе лидерът на „кралете”. На и извън терена, а също така и любимец на феновете.

И двамата дръзнаха да поставят под въпрос уместността на политиката на Перес да хвърля умопомрачителни суми за привличането на играчи като Бекъм, Зидан и Роналдо.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Дел Боске не бе съгласен (логично) Флорентино и генералният мениджър Хорхе Валдано да определят трансферната политика и селекцията на футболисти , ограничавайки контрола на треньора.

Като истински лидер Йеро подкрепяше своя наставник и в резултат на това Перес посочи вратата и на него, определяйки действията си като „разтърсване на отбора”. И разтърсването бе факт – Реал остана без трофей (нито един!) в период от четири години, до титлата от Ла Лига през 2007, която случайно или да бе спечелена в първия сезон след оставката на Перес през лятото на 2006 година.

Две години преди това, през 2005, впечатлен от силата и властта си при раздялата с Дел Боске и Йеро, Перес се разправи и с Фернандо Мориентес. Нападателят бе пристигнал през 1997 и до 2002 бе незаменим на върха на атаката. Тогава обаче в Мадрид се появи феномена Роналдо и „Нандо” все по-често се озоваваше на скамейката. През сезон 2003/04 той бе преотстъпен на Монако и съдбата, както винаги, знаеше своята работа. Френският тим отстрани Реал на четвъртфиналите на Шампионска лига, а два гола във вратата на „белите” отбеляза.. Мориентес.

И това обаче не му осигури титулярно място на „Бернабеу” през следващия сезон, когато в стартовия състав далеч по-често попадаше друга от мултимилионните звезди на Флорентино – Майкъл Оуен. Отегчен от ситуацията, Мориентес също бе принуден да напусне клуба, подписвайки с Ливърпул.

След напускането на Перес феновете на Реал бяха отдъхнали, че тежките моменти са минало. Отдихът приключи през 2009, когато кошмарът се завърна в сънищата на „белите” запалянковци. Но това не бе кошмар, а реалност. Флорентино отново спечели изборите за президент и мигновено доведе Кристиано Роналдо, Карим Бензема и Кака.

Търсенето на нова жертва вече бе започнало. Тя се казваше Раул Гонсалес. Капитан на отбора след напускането на Йеро през 2003 и голмайстор номер едно в историята на клуба. Какво значение обаче има това за човек с егото на Флорентино Перес? Никакво!

И Раул не се оказа по-голям от президента, който бе задължил треньора Мануел Пелегрини да използва новите скъпоструващи нападатели, а Раул им подаваше вода от пейката.

Съвсем резонно легендата не издържа дълго на подигравката и през 2010 приключи 18-годишния си престой в клуба - с трансфер! Ден по-рано друга „бяла” легенда – Гути, също обяви раздялата си с Реал.

Раул поне имаше своя бенефис с бялата фланелка, гостувайки на "Бернабеу" през 2013 год. като играч на катарския Ал-Садд. Нелепо, нали?

И така стигаме до днешни дни. Единственият оцелял от съвременните легенди на Реал Мадрид – Икер Касияс, вече също не е част от клуба. И той не завърши службата си така, както се полага на човек, защитавал клубните цветове през последните 25 години.

Дори и да бе научил триковете на Перес от гореспоменатите случаи, „Свети Икер” нямаше как да е подготвен за удвоената ударна комбинация между Флорентино и Жозе Моуриньо.

Португалецът се разсърди, че през 2011 година Икер показа зрялост и човещина, потушавайки враждата, създадена именно от Жозе, по оста Реал – Барса, с телефонно обаждане до Шави и Карлес Пуйол. В резултат Испания спечели Европейската титла през 2012, но в Реал Касияс се превърна от легенда в резерва, дори на вратарите от втория отбор.

За две години тандемът Перес & Моу успя да настрои срещу Икер голяма част от феновете, както и много от водещите журналисти, които следят всичко около клуба. Касияс бе засипан от критики. Някои от тях обосновани, други – не. Освен получена неприятна контузия, вратарят трябваше да се справя с конкуренцията на Диего Лопес, а в същото време се опитваше да обръща внимание на съпругата си и новороденото си дете, както и да помогне на фамилията си да се съвземе от краха на дългогодишния им семеен бизнес.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

И точно тогава Икер се нуждаеше от хора, върху чиито гръб да се облегне. Вместо това, зад гърба си в Реал той имаше повече врагове, отколкото приятели.

В първия случай, в който заплаши да напусне, той спечели битката. Лопес бе продаден в Милан, но две години по-късно Перес показа, че той е победителят във войната. Макар и да отрича, Флорентино настоя Икер да напусне Реал, за да направи място за Давид Де Хеа. И Касияс напусна, плачейки като дете на последната пресконференция.

Плачейки, защото през целия си живот е обичал Реал и винаги е знаел, че нито той, нито някой друг, може да е по-голям от клуба! Нали, г-н Перес?

Сега в Реал има много звезди, но нито един истински „мадридиста”! „Подобаващо” за най-великия клуб в света и неговата 113-годишна история..